„Където и да падне сянката й, има кръв — би му казала, — а сянката й се спуска навсякъде! Тя е върху Баронството, от Хамбри та чак до Айболт. И вятърът разнася дим от голям пожар… Дотичах да ти го съобщя, но и ти беше умрял в кабинета си, в креслото до камината — с извадени очи и череп в скута…“
Но вместо да се събуди, в съня си той я хвана за ръка, както беше правил преди да започне да се заглежда по млади момиченца — дори в сервитьорките, мътните го взели — и Олив реши, че просто ще си полежи до него и ще го остави да й държи ръката. Искаше поне за малко да се почувства както преди, когато помежду им всичко беше наред.
Дори задряма за малко. Когато се събуди, първите сивкави лъчи на зората се промъкваха през прозореца. Той беше пуснал ръката й — всъщност се беше отдръпнал чак в другия край на леглото, колкото се може по-далеч от нея. Нямаше да е хубаво да се събуди и да я види тук, реши тя сега, когато кошмарът се беше заличил от съзнанието й. Отметна завивките, спусна крака на пода и отново го погледна. Шапчицата му се беше смъкнала настрани. Намести я, ръцете й погладиха плата и костеливото чело отдолу. Той пак изсумтя. Олив го изчака да се успокои и стана. Промъкна се в стаята си тиха като призрак.
10
Два дни преди Жътва в Зеленото сърце отвориха първите сергии. Хората прииждаха да изпробват късмета си на колелото, на събори-бутилката или на улучи-коша. Имаше и омнибус с пони — каручка, пълна с развеселени деца, която кончето теглеше по разположени във форма на осмица тесни релси.
— Чарли ли беше името на понито? — попита Еди Дийн.
— Мисля, че не! — отвърна Роланд. — Това име започва по сходен начин с една извънредно неприятна дума от Свещения език.
— Каква е думата? — полюбопитства Джейк.
— Тази — поясни Стрелецът, — която означава смърт.
Рой Дипейп проследи как понито обикаля по маршрута си няколко пъти и с носталгия си спомни как се беше возил в такива каручки като малък. Разбира се, в повечето случаи те бяха крадени.
След като се наслади докрай на гледката, влезе в канцеларията на шерифа. Завари там Херк Авери, Дейв и Франк Клейпуул. Занимаваха се с почистването на странен асортимент от налудничави оръжия. Авери му кимна и се върна към работата си. Имаше нещо необичайно в него и след секунда или две Рой осъзна, че шерифът не си похапва. За пръв път влизаше тук и не виждаше чиния с храна някъде наблизо.
— Всичко готово ли е за утре? — попита.
Авери му хвърли полу-притеснен, полу-развеселен поглед.
— Що за въпроси задаваш, по дяволите?
— Тези, които Джонас ме е изпратил да те питам — каза Дипейп и от този отговор кривата, нервна усмивка на Авери помръкна.
— Ами, готови сме. — Шерифът махна с тлъстата си ръка към оръжията. — Не виждаш ли, че сме?
Дипейп би могъл да му цитира старата поговорка, че доказателство за качеството на тортата е това, че е била изядена, но не виждаше смисъл да го прави. Всичко щеше да е наред, ако трите хлапета се окажеха толкова тъпи, колкото Джонас смяташе, че са; ако ли не бяха, най-вероятно щяха да изрежат всичката сланина от телесата на Херк Авери и да натъпчат с нея най-близката глутница вълци. За Рой Дипейп нямаше голямо значение какво точно ще се случи.
— Джонас ме помоли да ти напомня за „по-рано“-то!
— Добре де, ще бъдем там по-раничко — съгласи се Авери. — Тези двамата и още шестима свестни мъже. Фран Ленгил също иска да дойде, а той има картечница. — В гласа му прозвуча искрена гордост, когато му съобщи последното, сякаш той самият беше изобретил картечницата. — Ами ти, гробарю? — Погледна лукаво към Дипейп. — Искаш ли да дойдеш с нас? За нула време те правя заместник!
— Имам си друга задача. Рейнолдс също — ухили се Дипейп. — Има предостатъчно работа за всички, шерифе. В крайна сметка, Жътва е.
11
Този следобед Сюзан и Роланд се срещнаха в колибата сред Лошите треви. Тя му разказа за бележника с откъснатите страници, а той й показа какво е оставил в северния ъгъл на хижата, скрито под купчина мухлясали кожи.
Девойката първо погледна към нещата, после към него очите й бяха ужасени.
— Какво не е наред? Какво мислиш, че не е наред?
Той поклати глава. Всичко си беше както трябва… поне доколкото можеше да прецени. Въпреки това беше почувствал необходимост да направи това, което беше сторил. Не беше като докосването… бе само предчувствие.