— Мисля, че всичко е наред — или поне дотолкова, доколкото срещу всеки един от нас ще се изправят по петдесетима от тях. Единствената ни възможност е да ги изненадаме. Не искаш да ни провалиш, нали? Няма да хукнеш при Ленгил, размахала победоносно тефтера.
Тя поклати глава. Ако Ленгил беше направил онова, което тя подозираше, щеше да си получи заслуженото след два дни. Щеше да има жътва, нали така? Богата жътва. Но това тук… то я плашеше и тя си го призна.
— Чуй ме! — Роланд обгърна лицето й с длани и я погледна в очите. — Опитвам се да бъда предвидлив. Ако нещата тръгнат на зле — а това може да се случи, — вие почти сигурно ще успеете да се измъкнете. Ти и Шийми. Ако се случи така, Сюзан, то вие — ти — трябва да дойдете тук и да вземете револверите ми. Занеси ги в Гилеад. Намери баща ми. Той ще разбере, че казвате истината, когато му ги покажеш. Разкажи му какво се е случило. Това е всичко…
— Ако ти се случи нещастие, няма да мога да направя нищо друго, освен да умра.
Дланите му все още обгръщаха лицето й. Сега той разтърси леко главата й.
— Няма да умреш! — Гласът му беше студен, а в очите му нямаше страх — само благоговение.
— Не бива да умираш, без да си изпълнила поръчението ми. Обещай ми.
— Аз… Кълна се, Роланд. Ще го направя!
— Кажи ми какво обещаваш.
— Ще дойда тук. Ще взема револверите ти. Ще ги занеса ма баща ти. Ще му разкажа всичко.
Той кимна и я пусна Върху страните й бяха отпечатани следи от дланите му.
— Изплаши ме — каза девойката и поклати глава. Не беше само това. — Плашиш ме!
— Не мога да се променя.
— Не бих и искала! — Тя го целуна — първо по лявата буза, след това по дясната, след това и по устата. Пъхна ръце в панталоните му и го погъделичка по слабините. Мъжествеността му се стегна и изду под пръстите й.
— И мечка, и рибка, и зайче, и птичка… — каза тя, покривайки лицето му с целувки. — Изпълни ми най-силното желание от всички.
По-късно се излежаваха на мечата кожа, която Роланд беше донесъл, и слушаха как вятърът шумоли в тревата.
— Обичам този звук! — прошепна Сюзан. — Представям си, че летя с вятъра… Отивам там, накъдето се носи той, и виждам онова, което той вижда.
— Тази година, ако ка ни позволи, ще летиш.
— О, да! И то заедно с теб! — Тя се обърна към него и се подпря на лакът. През продънения покрив проникваше лъч и слънчевите зайчета подскачаха по лицето й.
— Роланд, обичам те! — Девойката го целуна… после се разплака.
Той я прегърна.
— Какво ти става? Сю, какво те притеснява?
— Не знам — каза тя и се разплака още по-силно. — Единственото, което знам, е, че върху сърцето ми е паднала сянка. — Погледна го, по страните й се стичаха сълзи. — Няма да ме изоставиш, нали, скъпи? Няма да си тръгнеш без Сю, нали?
— Да, миличка.
— Дадох ти всичко, което имах. Девствеността беше последното ми богатство.
— Никога няма да те изоставя! — заяви, но по гърба му полазиха студени тръпки, макар че лежеше на топлата меча кожа, а вятърът отвън — толкова приятен преди секунда — сега звучеше като воя на звяр.
— Никога няма да те изоставя, кълна се! — повтори Роланд.
— Въпреки това ме е страх. Толкова съм изплашена…
— Не бой се — каза той тихо и нежно… и едва потисна всички неподходящи думи, които напираха от устата му.
Ще си тръгнем, Сюзан — не вдругиден, на Жътва, а сега, в този момент! Облечи се и ще се надбягваме с вятъра, ще яздим на юг и никога няма да погледнем назад… Ние ще бъдем…
… преследвани. Точно това щеше да им се случи. Преследвани от лицата на Алан и Кътбърт; както и от лицата на всички онези, които ще умрат в планините Шавед, избити от древни оръжия, които е трябвало да бъдат оставени в криптите. Преследвани най-вече от лицата на бащите им — през целия им живот. Дори Южният полюс не би бил достатъчно далеч, за да избягат от тези лица. Роланд продължи:
— Вдругиден трябва да се престориш на болна. — Бяха преповтаряли всичко това и преди, но в момента, както беше изплашен незнайно от какво, това беше единственото, което му идваше на ум. — Отиваш в стаята си, след това излизаш както онази нощ, когато се срещнахме на гробището. Криеш се известно време. Когато стане три часа, идваш тук и поглеждаш под кожите в онзи ъгъл. Ако револверите ги няма — а тях няма да ги има, кълна се, — значи всичко е наред. Тръгваш да ни посрещнеш. Отиваш в каньона, на онова място, за което ти разказах. Ние ще…