— Добре де, всичко това го знам наизуст, но нещо не е наред. — Тя погледна към него и докосна скулата му. — Страх ме е за нас двамата и дори не знам защо.
— Всичко ще бъде наред! — каза той. — Ка…
— Не ми говори за ка! — извика Сюзан. — Моля те, недей! „Ка е като вятъра — казваше баща ми, — взима каквото й трябва и не я е грижа за никого!“ Злобната стара ка, само колко я мразя!
— Сюзан…
— Не, не говори повече! — Тя се отпусна и отхвърли мечата кожа надолу към коленете си. Много по-велики мъже от Харт Торин биха дали цели кралства, за да обладаят тялото й. Слънчеви зайчета танцуваха по голата й кожа като капки дъжд. Протегна ръце към Роланд. Никога не му се беше струвала толкова красива с разпиляна около главата й коса и това странно изражение. По-късно щеше да си каже: „Тя знаеше. Нещо дълбоко в нея знаеше!“
— Няма да говорим повече — заяви тя. — Приключихме с това. Ако ме обичаш, люби ме.
И Роланд я облада за последен път. Телата им бяха споени едно за друго, а навън вятърът се носеше на запад като приливна вълна.
12
Тази вечер, когато ухиленият Демон изгря на небето, Кордилия напусна къщата си и бавно прекоси градината, шляпайки през купчините листа, които беше събрала следобеда. Носеше вързоп с дрехи. Хвърли ги под кола, на който беше набучено плашилото, и погледна към изгряващата луна — познатото намигащо око, вампирската усмивка. Сребриста като кост беше тази луна, бяло цвете, закичено на виолетовото небе.
Хилеше се на Кордилия — Кордилия й се ухили в отговор. Накрая, като че се пробуждаше от транс, пристъпи напред и смъкна плашилото от кола. Главата му се килна към рамото като на пияница, който се опитва да танцува. Червените му ръце се люлееха.
Тя смъкна дрехите му и оголи покритото с бучки получовешко тяло, навлечено с дългите гащи на мъртвия й брат. Вдигна един от предметите, които беше донесла от къщата, и го огледа на лунната светлина. Червена копринена блуза за езда, един от подаръците на кмета Торин за госпожица Колко Съм Млада и Хубава. Една от онези, които малката не искаше да носи. Курвенски дрехи, както ги наричаше. Тогава каква беше Кордилия Делгадо, която се беше грижила за малката дори след като твърдоглавият й баща реши, че трябва да се противопостави на хора като Фран Ленгил и Джон Кройдън? Съдържателка на бордей, предположи тя.
Тази мисъл й напомни за Елдред Джонас и Корал Торин, голи и разгорещени, докато в кръчмата пианистът свиреше „Червено буги“, и тя изскимтя като куче.
Нахлузи червената блуза на плашилото. Дойде ред на една от полите на Сюзан. След полата — пантофки. Накрая смени сомбрерото с една от любимите пролетни шапки на малката.
Готово! Плашилото сега беше курвичка.
— Пипнах те на местопрестъплението, хубавице! — прошепна Кордилия. — Знам за греха ти. О, да, знам. Не съм вчерашна, я.
Изнесе плашилото от градината и го сложи върху купчина листа пред къщата. Грабна шепа листа и ги напъха в деколтето на блузата. Оформи добре закръглени гърди. След като приключи, извади кибрит от джоба си и драсна една клечка.
Вятърът спря за малко, сякаш искаше да й помогне. Кордилия допря клечката до сухите листа. Скоро цялата купчина пламна. Тя грабна плашилото и застана с него пред огъня. Не чуваше трясъка на бомбичките откъм града, нито оркестъра, свирещ на Долния пазар, не забеляза дори понесеното от вятъра горящо листо, което се завъртя около главата й и се опита да й подпали косата. Очите й бяха широко отворени и празни.
Когато огънят се разгоря добре, тя пристъпи към ръба на кладата и хвърли плашилото върху нея. Пламъците се издигнаха като оранжеви цветя; искри и овъглени листа се понесоха към небето в спирален вихър.
— Тъй да бъде — изкрещя Кордилия, червената светлина превръщаше сълзите по лицето й в капки кръв. — Чарю трий!
Чучелото с дрехите на Сюзан се запали, лицето му се топеше, червените ръце пламтяха, бялото му лице почерня. Шапката също пламна, най-сетне избухна и самата глава.
Кордилия стоеше и гледаше, а юмруците й се свиваха и разпускаха. Не я беше грижа за искрите, които се сипеха по нея, нито пък за огнените листа, които се носеха към къщата. Ако сградата се беше запалила, вероятно и на това нямаше да обърне внимание.