Рейнолдс беше намразил Раймър още от първата им среща в гората — същата гора отвъд Айболт Каньон, където пратеникът на Фарсън Латиго беше разквартирувал сега войниците си. В една бурна нощ Клей и другите Големи ковчези бяха попаднали на полянката, където Раймър, Ленгил и Кройдън седяха край малък огън. Палтото на Рейнолдс се вееше около него.
— Сай Манто! — го беше нарекъл Раймър и останалите двама се засмяха. Беше безобидна шега, но на Рейнолдс не му се стори духовита. В някои от страните, през които беше пътувал, manto не означаваше само „палто“, а „слабак“ или „пияница“. Освен всичко друго, беше и жаргонна дума за хомосексуалист. На Рейнолдс така и не му мина през ума, че Раймър (и другите чукундури, които се хилеха на циничния му хумор) не знаеха тези подробности. Важното беше, че му се подиграват — а ако можеше да накара някой подигравчия да си плати, непременно си разчистваше сметките с него.
За Кимба Раймър беше настъпил денят за разплата.
— Рейнолдс? Какво правиш тук? Как влезе в…
— Нещо бъркаш имената — отвърна седналият на ръба на леглото мъж. — Тук няма никакъв Рейнолдс. Измъкна ръка изпод палтото си. В нея стискаше добре наточен нож. Беше го купил от Долния пазар с точно тази цел наум. Сега го вдигна и заби дългото острие в гърдите на Раймър. То потъна чак до дръжката и го прикова като набоден с карфица бръмбар. „Креватна буболечка!“ — помисли си Рейнолдс.
Лампата се изплъзна от ръката на Раймър и падна на килимчето, но не се счупи. На съседната стена се полюшваше треперещата сянка на Кимба Раймър. Сянката на другия мъж се спусна над нея като гладен лешояд.
Рейнолдс вдигна ръката, с която беше държал ножа. Обърна я така, че пред очите на Раймър да попадне малкият син ковчег, татуиран между палеца и показалеца му. Искаше това да е последното нещо, което врагът му ще види на този свят.
— Хайде да те чуя сега да ми се подиграваш — процеди през зъби Рейнолдс и се усмихна. — Хайде де!
2
Кметът Торин се събуди малко преди пет. Беше сънувал ужасен кошмар. В него една птица с розови очи бавно летеше над Баронството. Където и да паднеше сянката й, тревата пожълтяваше, листата падаха от дърветата и житото изтикаше. Сянката превръщаше зеленото му прекрасно Баронство в пустиня. „Може Баронството да е мое, но и птицата, е моя — помисли си той точно преди да се събуди, свит на топка в единия край на леглото си. — Моята птица, аз я доведох тук, аз я пуснах от клетката!“
Знаеше, че няма да заспи отново тази нощ. Наля си чаша вода, изгълта я жадно и отиде в кабинета си, като с отсъстващо изражение измъкна нощницата си измежду бузите на костеливия си стар задник, докато вървеше. Пискюлът на нощната му шапчица се люлееше между раменете му, а коленете му пукаха на всяка стъпка.
Колкото до чувството за вина, което олицетворяваше сънят му… е, каквото е писано, това ще стане. Джонас и приятелите му скоро ще получат онова, за което бяха дошли (и така любезно си бяха платили) и след два дни щяха да си отидат. Махни се оттук, птицо с розови очи и смъртоносна сянка, разкарай се натам, откъдето си дошла и вземи със себе си глупаците от Големия ковчег! Лениво си помисли, че докато посреща Края на годината, ще е твърде зает, за да умува за тези неща. Или пък да сънува такива сънища.
Освен това сънищата без видими знаци си оставаха само сънища, не предсказания.
Видим знак можеха да бъдат ботушите зад завесите в кабинета — показваха се само носовете им, — но Торин никога не поглеждаше в тази посока. Погледът му се беше залепил за бутилката, поставена до любимото му кресло. Да си пийва по чашка в пет сутринта не му беше навик, но една нямаше да му навреди. Беше сънувал ужасен кошмар, за Бога, и освен това…
— Утре е Жътва! — каза и седна в креслото край камината. — Човек може да глътне една-две чашки в чест на празника.
Наля си — последното питие, което изобщо щеше да вкуси — и се закашля, когато то загря стомаха му и топлината се плъзна нагоре по гърлото му. Така беше много по-добре, наистина. Никакви гигантски птици, никакви унищожител на сенки… Протегна ръце, сплете костеливите си пръсти и предизвикателно изпука с тях.
— Мразя, когато правиш така, ръждива панто — изрече някой в лявото му ухо.
Торин подскочи. Сърцето му направи лупинг в гърдите му. Празната чаша се изплъзна от пръстите му и тук нямаше килимче да омекоти падането, така че тя се разби в земята.