Преди да успее да изкрещи. Рой Дипейп смъкна величествената му нощна шапчица, сграбчи останките от величествените му коси и изви величествената му глава назад. Ножът, който стискаше с другата си ръка, беше доста по-малък от този на Рейнолдс, но съвсем ефикасно преряза гърлото на стареца. Червена кръв плисна в сумрачната стая. Дипейп пусна косата на Торин, върна се при завесата, зад която се беше крил допреди малко, и вдигна нещо от пода. Беше талисманът на Кътбърт. Занесе го до креслото и го пусна в скута на умиращия кмет.
— Птицата… — изгъргори с пълната си с кръв уста Торин.
— Птицата!
— Аха, дърто магаре, много мъдро, че споменаваш за това сега, бих казал. — Дипейп отново изтегли главата му назад и му избоде очите с два бързи удара на ножа. Едното падна в угасналата камина. Другото се стече по стената. Десният крак на Торин потрепери за последно и застина.
Имаше още нещо за свършване.
Дипейп се огледа, видя нощната шапчица на кмета и реши, че пискюлът на върха й ще му свърши работа. Вдигна я, топна я в локвата кръв, която се беше образувала на коленете на кмета и нарисува на стената сигулата на Добрия човек.
— Добре… — промърмори и се отдръпна. — Ако това не ги довърши, нищо на земята няма да успее.
Така си беше. Единственият въпрос, на който не можеше да бъде отговорено засега беше дали ка-тетът на Роланд може да бъде заловен жив.
3
Джонас беше обяснил на Фран Ленгил точно къде да разположи хората си — двама вътре в конюшнята и още шестима отвън, от които трима трябваше да се скрият зад купчина ръждясали железарии, двама — в изгорелите руини на къщата и един — Дейв Холис — да се покатери на покрива. Ленгил беше доволен, че постовите му взеха тази работа на сериозно. Ставаше дума само за някакви си хлапета, наистина, но поне в едно отношение момчетата имаха предимство пред Големите Ковчези…
Шериф Авери си въобразяваше, че е начело на отряда, докато не се приближиха достатъчно до Бар Кей. След това Ленгил, с картечницата през рамо (и гордо изправен на седлото, сякаш беше на двадесет години) пое командването. Авери, който се беше притеснил и задъхал, изглеждаше по-скоро облекчен, отколкото разочарован.
— Ще ви обясня къде ни е наредено да отидем и ще го направим както ми е казано, защото планът е добър и нямам намерение да го провалям — каза на хората си Ленгил. В мрака лицата им приличаха на неясни розови петна. — Ще добавя само едно, което ми се струва правилно. Те не ни трябват непременно живи, но е ще е по-добре да ги пленим — Баронството ще плати добре за тях… и по този начин ще платят и за всичко друго, което правим. Ще си разчистят сметките, ако така повече ви харесва. Тъй че ви казвам: ако се наложи да стреляте, стреляйте! Но живи ще ви одера, ако убиете някого от тях без нужда. Схванахте ли?
Не последва отговор. Но май че го бяха разбрали.
— Добре — каза Ленгил. — Давам ви една минута да си проверите снаряжението и потегляме. И нито звук оттук нататък! — Лицето му беше застинало в каменно изражение.
4
Роланд, Кътбърт и Алан излязоха от землянката в шест и четвърт сутринта и застанаха на входа. Алан си допиваше кафето. Кътбърт се прозяваше и се протягаше. Роланд си закопча ризата и погледна на югозапад, към Лошите треви. Вместо за засадата си мислеше за Сюзан. За сълзите й. „Мръсната стара ка, колко я мразя“ — беше казала тя.
Инстинктът не му подсказваше нищо; докосването на Алан, чрез което бяха усетили Джонас в деня, когато уби гълъбите им, не се обаждаше. Що се отнася до Кътбърт…
— Още един спокоен ден — провъзгласи той към порозовяващото небе. — Още един благ ден. Още един ден тишина, нарушавана само от любовни въздишки и тропот на конски копита…
— Още един ден с твоите глупости — промърмори Алан. — Хайде!
Преминаха през дворчето, без въобще да усетят осемте чифта очи, които ги наблюдаваха. Влязоха в конюшнята, без да забележат двамината скрити край вратата — единият беше залегнал под старата орана, а другият се беше заровил в купчина сено, и двамата с готови за стрелба оръжия.
Само Ръшър беше усетил нещо нередно. Пристъпваше от крак на крак, очите му нервно шареха насам-натам и когато Роланд го изведе от бокса, се дръпна назад.