— Нямам намерение да ви давам обяснения точно на вас — каза Ленгил и погледна над рамото на Роланд. — Алварес, доведи му коня. Сръчни хлапенца като тези няма да имат проблеми да яздят с ръце зад гърба си…
— Не, кажи ми — настоя Роланд. — Не се дърпай, сай Ленгил — тези тук са твои приятели и наблизо няма вражески уши. Как можа да го направиш? Би ли удушил собствената си майка с нощницата й, докато тя спи?
Ленгил стисна устни — не от срам или смущение, а от внезапно благовъзпитано отвращение — и се обърна към Авери:
— Добре им смазват езиците там в Гилеад, нали? Авери имаше пушка. Сега пристъпи напред към окования стрелец и я вдигна:
— Ей-сегичка ще го науча как се разговаря с джентълмени. Ще му избия глупостите от главата, само кажи, Фран.
Ленгил го задържа с уморено изражение.
— Не се прави на глупак. Не искам да го връщам в града напреки на седлото, освен ако не е мъртъв.
Авери свали пушката си. Ленгил се обърна към Роланд:
— Няма да живееш достатъчно дълго, за да извлечеш полза от съветите ми, Диърборн, но все пак ще ти дам един-два… Дръж се с победителите в този свят. И винаги проверявай накъде духа вятърът, тъй че да усетиш когато си смени посоката.
— Забравил си лицето на баща си, ти, богохулен малък червей! — ясно произнесе Кътбърт.
Това уязви фермера по начин, който забележката на Роланд за майка му не успя — пролича си по внезапната червенина, избила по хлътналите му страни.
— Качвайте ги на седлата — изръмжа той. — Искам ги в килиите до час.
5
Метнаха Роланд толкова силно върху седлото на Ръшър, че едва не се прекатури от другата страна — щеше да падне, ако Дейв Холис не беше там да го подкрепи и да му пъхне крака в стремето. Дейв нервно и малко смутено му се усмихна.
— Съжалявам, че те виждам тук! — промълви Роланд.
— Съжалявам, че се налага да съм тук — отвърна заместникът. — Ако се занимавахте с убийства, предпочитам да го бяхте сторили по-рано. И твоят приятел не е трябвало да бъде толкова самонадеян, та да оставя ясни доказателства — кимна към Кътбърт.
Роланд нямаше представа за какво говори Дейв, но това беше без значение. Беше само част от баснята, в която никой от тези тук не вярваше особено, включително Дейв.
Стрелецът използва коленете си, за да обърне Ръшър, и видя там, на портата между двора на Бар Кей и алеята към Големия път, да стои самият Джонас. Беше застанал до грамаден кон, носеше зелена широкопола шапка и сив плащ. В калъфа до дясното му коляно беше пъхната пушка. Беше отметнал назад левия край на наметалото, за да разкрие кобура на револвера си. Бялата му коса, разпусната днес, се беше разпиляла по раменете му.
Свали шапката си и я размаха с учтив жест.
— Много добро изпълнение — каза. — Игра чудесно за някой, който доскоро е сукал от майчината си цицка.
— Дъртако — отвърна Роланд, — живял си твърде дълго! Джонас се усмихна.
— Би поправил това, ако можеше, нали? Мхм, убеден съм. — Погледна към Ленгил. — Вземи им играчките, Фран. Внимателно ги претърси за ножове. Трябва да имат и револвери, но не са в тях. Познавам малко повечко тези гърмящи железа, отколкото те си мислят. И не забравяй смешната им прашка, за Бога. Щеше да отнесе главата на Рой с нея.
— Да не би да говориш за морковената тиква? — попита Кътбърт. Конят му танцуваше под него; Бърт се полюшваше като цирков ездач, който се опитва да запази равновесие. — Главата никога не би му липсвала. Топките — може би, но не и главата.
— Сигурно е така — съгласи се Джонас, наблюдавайки как прибират шпорите и късото копие на Роланд. Прашката беше затъкната в колана на Кътбърт, пъхната в калъфа, който сам й беше направил. Рой Дипейп беше постъпил много добре, като не се беше пробвал да изпитва търпението на Бърт — Роланд знаеше, че приятелят му може да свали летяща птица от шестдесет метра. Кесията с железни топчета беше от лявата страна на Бърт. Брайдър взе и нея.
Докато обискът продължаваше, Джонас дружески се ухили на Роланд.
— Как е истинското ти име, хубавецо? Не се опъвай — няма да ти навреди повече, ако си го признаеш, всички сме наясно, че скоро ще гушнеш букетчето.
Роланд не каза нищо. Ленгил погледна към Джонас и вдигна вежди. Онзи сви рамене и кимна по посока на града. Ленгил също кимна и посочи Роланд с кривия си показалец.
— Хайде, хлапе. Да пояздим.