„Скоро — помисли си Рия, наблюдавайки Тереза в стъкленото кълбо, — ще започне да го прави скоро, но първо ще трябва да се отърве от хлапето!“
В навечерието на Жътва не се провеждаха училищни занятия, а сергиите отваряха само за няколко часа. Следобед Тереза изпрати най-малката си дъщеря да занесе някакъв сладкиш. „Подарък за съседите“ — помисли си Рия, въпреки че не можеше да чуе беззвучните нареждания, които жената даваше на дъщеря си, докато й нахлузваше плетената шапка чак до ушите. Пък и съседите да не се мотаят наблизо, това също беше причина — на нея й трябваше време, нали Тереза Мария Долорес О’Шайвън, време да си върши къщната работа. Къщата беше голяма, имаше доста за чистене.
Рия се изкиска; кискането се превърна в пристъп кашлица. В ъгъла Мъсти ужасено погледна към старата вещица. Макар да не беше като скелета, в който господарката му се беше превърнала, котаракът също изглеждаше зле.
Момичето беше изпратено навън с пая под мишница; спря, за да погледне притеснено към майка си, след това вратата се хлопна под носа й.
— Сега — изхриптя Рия. — На колене, жено, и на работа.
Но Тереза първо тръгна към прозореца. Когато остана удовлетворена от гледката — дъщеря й мина през портите и пое надолу по Хай Стрийт, най-вероятно — тя се обърна. Отиде до масата и спря до нея, зяпайки със замечтан поглед в пространството.
— Не, не това сега! — нетърпеливо извика Рия. Вече не виждаше собствената си мръсна колиба, нито пък надушваше кошмарната смрад около себе си. Беше потънала в Магьосническата дъга. Беше при Тереза О’Шайвън, чиято къща беше най-чистото място в Меджис. Пък може и в целия Среден свят.
— Побързай, жено! — изкрещя. — Хващай се за работа!
Тереза като че я чу, разкопча пеньоара си, съблече го и го остави на един стол. Придърпа полите на своята чиста бяла риза над коленете си, отиде в ъгъла и се отпусна на четири крака като куче.
— Точно така, сърце мое! — извика Рия и почти се задави от кашлица и смях. — Върши си къщната работа сега и действай по-бързичко.
Тереза О’Шайвън наведе глава, отвори уста, изплези език и започна да облизва ъгъла. Ближеше го, както Мъсти лочи млякото си. Рия наблюдаваше това, шляпайки се по коляното, лицето й се зачервяваше все повече и тя се залюля насам-натам. О, Тереза й беше любимка! В продължение на часове щеше да пълзи на колене и да си фръцка задника във въздуха, докато облизва ъглите, сякаш произнася молитви към някакъв налудничав бог — дори не човешкия Исус — с молба за прошка един господ знае за какво, докато прави това, плаща своята епитимия. Понякога си порязваше езика и трябваше да спре, за да изплакне кръвта в мивката. Поне досега някакво шесто чувство я беше връщало в съзнание навреме, преди семейството й да се върне, но Рия знаеше, че съвсем скоро лудостта й ще се задълбочи още повече и някой ще я изненада. Може би щеше да стане точно днес — момиченцето щеше да подрани, може би за да вземе пари за забавления, и щеше да завари майка си на четири крака да ближе ъглите. О, каква бъркотия щеше да настъпи! Колко й се искаше на Рия да види този момент. Как щеше да…
Внезапно Тереза О’Шайвън изчезна. Изчезна и вътрешността на хубавата й малка къща. Всичко изчезна, загуби се сред вълни розова светлина. За пръв път от седмици магическото кълбо угасна.
Рия вдигна топката, стисна я с кривите си пръсти с дълги нокти и я разтърси.
— Какво ти става, гаден боклук? Какво ти става!
Топката беше тежка, а Рия беше много отслабнала. След две-три яростни разтърсвания кълбото почти се изплъзна от пръстите й. Тя го притисна към шиещите останки от гърдите си.
— Недей! — промърмори. — Върни се, моля те. Рия си изпусна нервите, но вече е добре… нямаше намерение да те тръска и никога, никога не би те изпуснала, тъй че…
Млъкна и наклони глава, вслушана в шума отвън. Приближаваха се коне. Не, не се приближаваха: тук бяха. Трима ездачи, ако се съди по звука. Бяха се промъкнали до нея, докато е била погълната от заниманието си.
Момчетата? Онези ужасни хлапета?