— Ако се върнеш и му кажеш, че съм я строшила в грозното ти дърто лице, пак ще те убие — каза Рия. Вдигнатото нагоре кълбо се полюшваше застрашително. Нямаше да е в състояние да го държи още дълго. Капки пот избиха на челото на Джонас.
— Да, майко! Но щом ще се изправям пред лицето на смъртта, предпочитам да отнеса проблема със себе си в ада. Теб, скъпа!
Тя изхриптя отново — гнусно подобие на смях — и кимна.
— И без друго няма да му върши работа на Фарсън без мен — каза. — То откри господарката си, струва ми се — ето защо угасна, щом те чу.
Джонас се зачуди колцина още са вярвали, че топката е предназначена за тях. Искаше му се да избърше потта от челото си преди да му потече в очите, но задържа ръцете на рога на седлото. Не си позволи да погледне нито към Рейнолдс, нито към Дипейп, и се надяваше да го оставят да се оправя както намери за добре. Тя балансираше и на психическия, и на физическия еквивалент на острието на бръснача. И най-малкото погрешно движение би я блъснало от едната или от другата страна.
— Намерило си е човека, който търси, а? — Стори му се, че е открил изход от ситуацията — ако имаше късмет, а може би и ако на нея й беше останал малко. — И какво да правим в такъв случай?
— Вземете ме със себе си. — Лицето й се сгърчи от ужасяваща алчност, изглеждаше като труп, който се опитва да киха. „Не осъзнава, че умира“ — помисли си Джонас.
— Вземете топката, но вземете и мен. Ще дойда с вас при Фарсън. Ще му стана гадателка и нищо няма да може да ни се опре, след като гадая съдбата ни. Вземете ме с вас.
— Добре! — каза Джонас. Точно на това се беше надявал. — Въпреки че Фарсън ще трябва да реши какво да прави след това с теб, не аз. Знаеш го, нали?
— Да.
— Отлично. Сега ми я дай. Ще ти я върна, щом я искаш, но първо трябва да се убедя, че е здрава!
Тя бавно отпусна ръце. Джонас не беше убеден, че дори в прегръдката й кълбото е на сигурно място, но почувства облекчение. Рия му подаде топката и той се принуди да обуздава коня си, който отскочи назад.
Наведе се от седлото и протегна ръце към топката. Рия погледна към него, старческите й очи блестяха изпод гуреливите клепачи. Дори му смигна заговорнически.
— Знам какво ти е на ума, Джонас. Мислиш си: „Ще взема топката, ще измъкна пистолета си и ще я убия, нали?“ Само че ще стане лошо. Убий ме и топката никога няма да заблести за Фарсън. За някой друг, може би, някой ден… но не и за него. И дали ще те остави жив, ако му върнеш играчката и тя се окаже повредена?
Джонас вече беше обмислил това.
— Сключихме сделка, стара майко! Тръгваш на запад с топката… освен ако не умреш някоя нощ край пътя. Извини ме, че го казвам, но не изглеждаш много добре.
Тя се изкиска.
— По-добре съм, отколкото изглеждам. Ще изминат още много години, преди часовникът ми да спре.
„Мисля, че грешиш, стара майко“ — помисли си Джонас. Но не каза нищо, само протегна ръце към топката.
Тя я задържа още малко. Сделката беше уговорена и одобрена и от двете страни, но й беше трудно да пусне топката. Алчен копнеж блестеше в очите й като лунни лъчи през мъгла.
Той търпеливо почака, без да продума, с надеждата вещицата най-сетне да приеме реалността — ако пуснеше топката, щяха да имат някакъв шанс. Ако продължеше да я стиска, най-вероятно всички те, които стояха в каменистия буренясал двор съвсем скоро щяха да ритнат камбаната.
С въздишка тя най-сетне сложи топката в ръцете му. В мига, в който преминаваше от нейните в неговите длани, в дълбините й проблясна розова искрица. В главата на Джонас се заби огнена игла… и през слабините му премина похотлива тръпка.
Като че от огромно разстояние той чу Дипейп и Рейнолдс да освобождават предпазителите на револверите си.
— Махнете ги! — сопна им се.
— Но… — Рейнолдс изглеждаше объркан.
— Мислят, че могат да измамят Рия — каза старицата и се изхили. — Добре, че повече от тях, Джонас май знаеш нещо, което приятелите ти не подозират.
Той знаеше нещо, наистина — колко опасно е гладкото стъклено кълбо. Можеше да го обсеби. И след месец щеше да изглежда като вещицата — изсъхнал и покрит със струпеи.