— Махнете ги! — изкрещя повторно.
Рейнолдс и Дипейп си размениха погледи и прибраха пистолетите в кобурите.
— Имаше калъф за това чудо! — каза Джонас. — Подплатена торба в кутията. Донеси го!
— Добре! — Рия недружелюбно му се ухили. — Но калъфът няма да те опази от топката, ако тя те поиска. Хич и не си мисли. — Огледа другите двама и се спря на Рейнолдс. — В сайванта имам каручка, както и два козела да я теглят. — Говореше на Клей, но погледът й все се връщаше към топката, забеляза Джонас… пък и собствените му проклети очи бяха като залепнали за нея.
— Не ми давай заповеди — каза Рейнолдс.
— Тя не, но аз ще го направя! — озъби му се Джонас. Сведе поглед към топката, едновременно му се искаше и се страхуваше да види онази розова, жива светлина вътре… Но не. Беше студена и тъмна. Отново се втренчи в Клей. — Докарай каручката.
12
Рейнолдс чу бръмченето на мухите още преди да влезе в сайванта и се досети, че козлите на Рия никога повече няма да теглят каручката. Лежаха по гръб, подути и мъртви, с гъмжащи от червеи очни орбити. Беше невъзможно да се каже кога за последен път ги е хранила и поила Рия, но Рейнолдс реши, че е било поне преди седмица.
„Твърде е била заета, да зяпа в топката, за да се сети за тях — помисли си той, — и защо ли носи оная мъртва змия около шията си?“
— Не искам и да знам! — промърмори изпод вдигнатия пред носа си шал. Единственото, което му се искаше в момента, беше да се махне от това място.
Разгледа каручката. Беше боядисана в черно и нашарена със златни кабалистични знаци. Приличаше на фургона на панаирджийски шарлатанин; напомняше катафалка. Хвана я за стръките и я издърпа навън колкото можеше по-бързо. Дипейп щеше да довърши останалото, мътните го взели. Да впрегне коня си в каручката и да откара дъртата смрадлива вещица… къде? Кой знаеше въобще? Елдред, може би…
Рия в тръс изтича откъм колибата си. Носеше калъфа, в който й бяха донесли топката.
Джонас се обади:
— Първо отиваме в Сийфронт. Ще бъде сигурно убежище за топката, докато свърши празникът.
— Аха, Сийфронт, никога не съм ходила там — каза Рия. Когато стигна до коня на Джонас, отвори торбата. Джонас се поколеба малко, но сложи топката вътре. Чу се странен звук, когато тя падна на дъното — сякаш капна сълза.
Рия леко се усмихна.
— Може да срещна и Торин. Ако е тъй, ще намеря нещо хубаво да му покажа в топката на Добрия — нещо, което мно-ого ще му хареса.
— Ако го срещнеш — каза Джонас, докато слизаше от седлото да помогне на Дипейп да запрегне коня си в черната каручка, — това ще бъде на едно място, където няма да ти трябва магия, за да виждаш надалеч.
Тя озадачено го изгледа, но леката усмивка отново плъзна по устните й.
— Защо, да не би на нашия кмет да му се е случила случка?
— Може и да е! — съгласи се Джонас.
Тя се изкиска и скоро кискането й прерасна в смях с пълно гърло. Все още се хилеше, когато тръгнаха на път, хилеше се и се поклащаше в малката черна каручка с кабалистична украса, сякаш беше Кралицата на мрака, седнала на трона си.
ОСМА ГЛАВА. ПЕПЕЛТА
1
Паниката е силно заразна, особено в ситуации, когато нищо не се знае и всичко върви с краката нагоре. Пътят на Сюзан надолу към дъното започна от Мигел, стария метач, който стоеше в средата на предния двор на Сийфронт. Беше притиснал към гърдите си метлата и тъжно гледаше ездачите, които сновяха напред-назад. Сомбрерото му се беше килнало на гърба му и Сюзан забеляза с ужас, че Мигел — обикновено сресан, чист и спретнат — носеше серапето си наопаки. Когато се обърна, по бузите му се стичаха сълзи. Това и опитите му да поздравява познатите ездачи, й напомниха за детето, което веднъж беше видяла да стои на пътя на връхлитащия го дилижанс. Баща й беше дръпнал малкото встрани навреме; ала кой щеше да помогне на Мигел?
Тя се втурна към него. Един ездач премина в галоп толкова близко до нея, че едното стреме се плъзна по бедрото й, а опашката на коня я удари по рамото. Тя нададе тих писък. Притесняваше се за Мигел, а почти я бяха прегазили.
Този път се огледа внимателно и пое напред, след което бързо се дръпна, когато иззад ъгъла бясно зави натоварена каруца — първите няколко метра премина на две колела. Така и не можа да види какъв е товарът — беше завит с брезент, — но забеляза Мигел да тръгва към нея, все тъй прегърнал здраво метлата си. Сюзан отново се сети за детето пред дилижанса и изпищя. Мигел отскочи в последния момент, преди каруцата да прехвърчи през него.