— Не бяхме планирали никакви убийства — каза Сюзан, прокарвайки — макар и само в ума си — дистанцираща линия между убийствата в къщата на кмета и капана, който се бяха надявали да устроят на хората на Фарсън. — И той никого не е убил. Не, това е работа на твоя приятел Джонас, сигурна съм! Негов план и негова мръсна работа.
Кордилия пъхна ръка в кутията, която държеше, и Сюзан разбра отведнъж защо ръкавиците й са мръсни — беше ровила в огнището.
— Проклинам те с тази пепел! — изкрещя Кордилия и хвърли тъмен смрадлив облак към Сюзан. — Проклинам ви на мрак, и двамата! Бъдете щастливи заедно, невернице! Вие, убийци! Вие, заговорници! Вие, лъжци! Вие, прелюбодейци! Вие, прокълнати и анатемосани!
И при всеки крясък хвърляше нова шепа пепел. И с всеки крясък съзнанието на Сюзан се изчистваше и охлаждаше. Остана неподвижна и позволи на леля си да я посипва с пепел. Вече се бяха събрали зрители, които с жадни погледи следяха древния ритуал на проклятието (Шийми беше сред тях, с отворена уста и разширени очи), но Сюзан изобщо не им обърна внимание. Съзнанието й отново й принадлежеше, беше взела решение какво да прави и дори само заради това дължеше на леля си някаква благодарност.
— Прощавам ти, лельо! — каза простичко.
Кутията с пепел, която почти се беше изпразнила, се изплъзна от ръката на Кордилия, сякаш Сюзан я беше ударила.
— Какво? — прошепна. — Какво каза?
— Прощавам ти това, което стори на брат си, моя баща! За това, в което участваше.
Тя се наведе. Преди леля й да може да отстъпи, Сюзан размаза пепелта по едната й буза. Мръсотията се отпечата там като широк черен белег.
— Остави я — каза, — или я измий, все ми е едно — тъй или иначе ще я носиш докрай в сърцето си. Мисля, че вече е там. Сбогом.
— Къде си мислиш, че си тръгнала? — Леля Корд докосна пепелявата следа на лицето си с една ръка и се хвърли напред да сграбчи юздите на Пайлън, но се препъна в кутията и едва не падна. Сюзан, все още наведена към леля си, я хвана за рамото и я изправи на крака. Кордилия се дръпна назад от нея, като че ли я докосна прокажен.
— Не при него! Няма да ходиш при него сега, ти, луда гъско!
Сюзан обърна коня си:
— Не е твоя работа. Това е краят на отношенията ни с теб. Но запомни какво ти казах: ще се омъжа след Края на годината. Детето ни вече е заченато.
— Ти ще си омъжена утре вечер, ако идеш при него! Сгодена в дим, омъжена в огън, облечена в пепел! Облечена в пепел, чуваш ли ме!
Лудата тръгна към нея_, _олюлявайки се, но Сюзан нямаше повече време да я слуша. Денят отлиташе. Времето щеше да й стигне за всичко, което беше намислила, но само ако действаше бързо.
— Сбогом — повтори и смушка коня. Последните думи на леля й още звучаха в ушите й: „В пепел, чуваш ли?“
3
Докато препускаше към Великия път, видя ездачи да идват срещу нея и се отклони от пътя. Това не беше подходящо време за среща със странници. Наблизо имаше стар хамбар и тя спря Пайлън зад него, погали го по врата и му прошепна да пази тишина.
На ездачите им отне повече време да я отминат, отколкото беше очаквала. Когато приближиха, разбра защо се бавят. Рия беше с тях, седеше в черна каручка с магически символи. Вещицата беше ужасяваща още когато Сюзан я видя в нощта на Целуващата луна, но тогава все пак приличаше на жена; това, което момичето видя, беше люлеещо се насам-натам в черната каручка и стиснало торба в скута си, безполово създание, покрито със струпеи, което повече приличаше на трол, отколкото на човек. Придружаваха я Големите ковчези.
— Към Сийфронт! — крещеше съществото в каруцата. — Напред, пълен напред! Тази нощ ще спя в леглото на Торин, знам си а-ааз. Ще спя и ще пикая в него, ако ми се прииска. Пълен напред!
Дипейп се обърна и я погледна с отвращение и страх.
— Затваряй си устата!
Вместо отговор последва нов пристъп на смях. Тя се полюшваше, притискаше с една ръка торбата в скута си и насочи към Дипейп другия си крив показалец с дълъг счупен нокът. При вида й Сюзан се почувства слаба и ужасена, тя усети паниката отново да се изкачва в гърлото й — като някаква тъмна течност, която с удоволствие ще удави разума й, ако получи и най-малката възможност.