Утре обаче…
7
Недалеч от Бар Кей Сюзан видя нещо на хълма, което я накара да изтърве юздите и да зяпне от изумление. Далеч на запад група каубои беше обградила най-големия табун на Ската, който тя някога беше виждала: там имаше най-малко четиристотин коня.
Каубоите не ги насочваха отвъд Ската: табунът, толкова голям, че се носеше по тревата като сянка на облак, отиваше на запад, към Висящата скала.
Сюзан беше вярвала на всичко, което казва Роланд, но тази гледка я накара да реагира също като баща си.
Конете, разбира се!
— Мръсници! — промърмори тя. — Проклети конекрадци!
Обърна Пайлън и препусна към изгорялото ранчо. От дясната й страна сянката й ставаше все по-дълга. Над главата й Демонската луна призрачно сияеше в дневното небе.
8
Притесняваше се да не би Джонас да е оставил пазачи в Бар Кей — така и не разбра защо не го е направил, но страхът й се оказа безпочвен. Ранчото беше празно, както беше от пет-шест години, след като огънят го беше изравнил със земята. Въпреки това забеляза следи от сутрешния сблъсък и когато влезе в землянката, където момчетата бяха спали, веднага съзря зейналата в пода дупка. Джонас не си беше направил труда да я прикрие, след като беше прибрал оръжията на Алан и Кътбърт.
Мина по пътеката между наровете, приклекна и надникна в дупката. Беше празна.
Поколеба се, гледайки към трите легла. Кое ли беше на Роланд? Предположи, че би могла да отгатне — обонянието щеше да й подскаже, чудесно познаваше миризмата на кожата и косата му, — но си помисли, че е по-добре да потисне подобни чувства. Сега трябваше да бъде твърда и бърза — да действа, без да губи време.
„Пепел“ — прошепна леля Корд едва чуто. Сюзан тръсна нетърпеливо глава да прогони гласа й и излезе навън.
Нямаше нищо зад сградата, нито пък в тоалетната или някъде наоколо. Обиколи старата кухня и там откри онова, което търсеше — сложено наяве, без никакъв стремеж да бъде скривано: двете бъчвички, които тя лично беше сложила на гърба на Капричозо.
Споменът за мулето й напомни и за Шийми с изпълненото му с надежда момчешко лице. „Искам да получа една целувчица за fin de aco от теб, точно това искам.“
Шийми, чийто живот беше спасен от „господин Артър Хийт“. Шийми, който беше рискувал да си навлече проклятието на вещицата, като даде на Кътбърт бележката, предназначена за леля й. Шийми, който беше примъкнал бъчвичките тук. Бяха покрити със сажди за камуфлаж и тя си изцапа ръцете и полата, докато ги отваряше — още пепел. Но бомбичките си бяха вътре: кръглите, с размер на юмрук и по-малките „женски пръсти“.
Натъпка джобовете си и взе допълнително в шепите си. Изсипа ги в дисагите си и погледна към небето. Беше около три и половина. Искаше да се прибере в Хамбри след здрачаване и това означаваше, че трябва да изчака поне час. Щеше да й остане време и за размисъл.
Върна се в землянката и лесно намери леглото на Роланд. Коленичи до него като дете, което се готви за вечерната си молитва, притисна лице във възглавницата и дълбоко вдъхна аромата му.
— Роланд! — каза с приглушен глас. — Колко те обичам! Колко много те обичам, скъпи!
Просна се на леглото му и се загледа през прозореца. Следеше как светлината отслабва. По едно време вдигна ръка към лицето си, разглеждайки пепелта по пръстите си. Запита се дали да не отиде до помпата пред готварницата и да се измие, но реши да не го прави. Нека пепелта остане. Те бяха ка-тет, съставен от хора, които са силни и в действие, и в любовта.
Нека пепелта остане и си свърши работата.
9
„Мойта Сюзи си има недостатъците, но никога не закъснява — обичаше да казва Пат Делгадо. — Страшно пунктуално е това момиче!“
И в нощта преди Жътва това си остана вярно. Сюзан подмина родната си къща и продължи към „Почивка за Пътника“ малко след като слънцето се беше скрило зад хълмовете, изпълвайки Хай Стрийт с плътни тъмни сенки.
Улицата беше почти опустяла, макар че беше нощта преди Жътва. Оркестърът, който свиреше в „Зеленото сърце“ всяка нощ през последната седмица, го нямаше; от време на време се чуваха гърмежи на фишеци, но не и смехът и писъците на децата; само няколко от множеството пъстри фенери бяха запалени.
От почти всяка веранда се пулеше по едно плашило. Сюзан потръпна под погледа на празните им очи.