Каубоят носеше плътно наметало. Дори ако той имаше женски гърди, не се виждаха. Носеше и огромно, втвърдено от пот сомбреро; ако имаше женско лице, то изобщо не се забелязваше. Чуваше се само глас, напяващ „Безгрижна любов“.
Към седлото на мулето беше завързан огромен денк с парцали или някакви дрехи, въпреки че в сгъстяващия се мрак беше трудно да се прецени. Най-интересното от всичко беше онова, което се поклащаше на врата на мулето като необикновен жътвен амулет — две сомбрера и широкопола пастирска шапка, окачени на едно въже.
Когато каубоят приближи канцеларията на шерифа, престана да си тананика. Мястото щеше да изглежда изоставено, ако не беше лъч светлина, процеждащ се през един от прозорците. На кола на верандата се поклащаше смешно плашило, навлечено с една от куртките на Херк Авери и с тенекиена звезда на гърдите. Не се забелязваха пазачи; нямаше никакъв знак, че тримата най-мразени мъже в Меджис са заключени вътре. Напротив, от сградата едва чуто се разнасяше подрънкване на китара.
То беше заглушено от тихата пукотевица на фишеци. Каубоят погледна през рамо и забеляза човека, който му махна. Кимна, махна му в отговор и върза мулето за коневръза.
11
Вратата се отвори — никой не си беше дал труда да я заключва, — когато Дейв Холис се опитваше, най-малкото за стотен път, да изсвири припева на „Капитан Майлс“. От другата му страна шериф Авери седеше облегнат на креслото си със скръстени на шкембето ръце. Мижава лампа осветяваше стаята.
— Продължавай в този дух, заместник Дейв, и няма да ни се наложи да преживеем екзекуцията — каза Кътбърт Алгууд. Беше застанал до вратата на една от килиите и стискаше решетките. — Ще се самоубием, само и само да не слушаме дрънкането ти.
— Млъквай, червей! — изръмжа шерифът. След като хубаво се беше навечерял с четири пържоли, лениво обмисляше как точно ще разкаже на брат си (и на неговата жена, която беше доста хубавка) в съседното Баронство за днешния героичен ден. Ще трябва да бъде скромен, но при все това да им внуши, че е изиграл главната роля, че ако не е бил той, тримата млади негодници щяха да са…
— Поне недей да пееш — помоли Кътбърт. — Ще направя пълни самопризнания за убийството на Артър Илд, ако щеш, само недей да пееш!
От лявата страна на Бърт Алан беше седнал по турски на нара си. Роланд лежеше на своя с ръце под тила, зазяпан в тавана. Но щом бравата щракна, моментално седна. Сякаш точно този звук беше очаквал.
— Сигурно е Брайдър — каза заместник Дейв и със съжаление остави китарата. Не му харесваше да е на пост тук и си умираше от желание да го сменят. Шегите на Хийт бяха най-ужасното нещо — продължаваше да се шегува пред лицето на смъртта.
— Струва ми се, че по-скоро е някой от тях — отвърна шериф Авери. Имаше предвид Големите ковчези.
Всъщност и двамата грешаха. Влезе каубой, наметнат със серапе, което му беше твърде голямо (краищата му направо забърсваха пода, когато се намъкна в стаята и затвори вратата). Шапката му закриваше очите. Според Херк Авери младежът приличаше на истинско плашило в каубойски дрехи.
— Здрасти, страннико — каза той и понечи да се усмихне… защото това явно беше нечия шега, а Херк Авери схващаше шегите не по-зле от всеки друг. Особено след четири пържоли и планина пюре. — Как си? К’во те води…
Каубоят беше затворил вратата с една ръка, другата държеше под серапето. Когато я извади, несигурно стискаше пистолет, който тримата затворници разпознаха веднага. Авери се втренчи в оръжието, усмивката му помръкна. Ръцете му се отпуснаха. Машинално свали крака от бюрото.
— Леко, партньоре! — промълви. — Да си поприказваме първо.
— Отваряй килиите! — каза с груб, пресилено басов глас. Навън, нечута от никого освен от Роланд, изгърмя цяла поредица бомбички.
— Ще ми е трудничко да го направя — каза Авери, отваряйки с крак най-долното чекмедже на бюрото си. Там държеше няколко револвера. — Хич и не знам дали това чудо е заредено, но не мисля, че чакал като теб…
Непознатият насочи пистолета си към бюрото и дръпна спусъка. Трясъкът беше оглушителен в малката стая, но Роланд си помисли — надяваше се, — че тъй като вратата е затворена, навън ще прозвучи като някой от фишеците.