„Браво — помисли си той. — О, браво, моето момиче — но бъди внимателна! За Бога, Сю, внимавай!“
Куршумът улучи ръба на бюрото и откърти голяма треска. Авери изпищя и падна. Кракът му се закачи под чекмеджето, то се отвори и се преобърна, а револверите се разпиляха по пода.
— Сюзан, внимавай! — изкрещя Кътбърт. — Дейв, не!
В края на живота му не страхът от Големите ковчези, а дългът ръководеше Дейв Холис, който се беше надявал да стане шериф на Меджис, когато Авери се оттегли (и понякога казваше на жена си Джуди, че ще е по-добър шериф, отколкото Дебелакът някога е сънувал да бъде). Забрави, че сериозно беше умувал върху начина, по който заловиха момчетата, както и върху това какво са или не са направили. Единственото, за което се сети в този миг, беше, че са затворници и не бива да бъдат отвличани, ако може да се предотврати по някакъв начин.
Хвърли се към каубоя като възнамеряваше да изтръгне оръжието от ръцете му и да го застреля, ако се наложи.
12
Сюзан се беше втренчила в ръба на бюрото и беше забравила за всичко друго в изумлението си — толкова голяма вреда беше нанесла само с едно свиване на пръста! — когато отчаяният вик на Кътбърт я изтръгна от вцепенението й.
Хвърли се към стената и, без да губи време да разсъждава, дръпна спусъка. Последва нова експлозия и Дейв Холис — младеж, който беше само с две години по-възрастен от самата пея — беше отхвърлен назад с димяща дупка на гърдите си. Очите му бяха широко отворени и пълни с изумление. Монокълът му беше увиснал на черната копринена лента. С единия си крак закачи китарата и я събори на пода с трясък, който прозвуча почти толкова кошмарно, колкото мелодията, която се беше опитвал да изсвири преди малко.
— Дейв! — прошепна тя. — О, Дейв, съжалявам, какво направих!
Той се опита да се надигне и падна по лице. Дупката, която се виждаше на гърдите му, беше малка, но тази, към която тя гледаше сега, беше огромна и ужасяваща, цялата черна и червена, и разкъсаните краища на дрехата му… като че ли тя го беше наръгала с голям нажежен шиш.
— Сюзан, внимавай! — изкрещя Роланд.
Авери, който беше застанал на четири крака, я сграбчи за глезените и я дръпна. Тя падна по гръб и се озова лице в лице с неговата жабешка физиономия и със смърдящата на чесън дупка, която му служеше за уста.
— Богове, ти си момиче! — прошепна той. Сюзан отново дръпна спусъка на оръжието, подпалвайки предницата на серапето си и пробивайки дупка в тавана. Отгоре се посипа мазилка. Лапите на Авери се стегнаха около гърлото й и дъхът й секна. Някъде отдалеч Роланд крещеше името й.
Тя имаше още една възможност.
Може би.
„Една ти стига, Сю — каза баща й. — Едничка е всичко, което ти трябва, скъпа!“
Тя заби дулото на револвера в тлъстините под гушата на шериф Авери и дръпна спусъка.
Касапницата беше страхотна.
13
Главата на Авери падна в скута й, тежка и мокра като къс сурово месо. Тя почувства нарастваща горещина. С ъгълчето на окото си забеляза жълти пламъци.
— На бюрото! — извика Роланд, блъскайки вратата на килията си толкова силно, че издрънча в рамката. — Сюзан, каната!
Изблъска главата на мъртвеца от коленете си, изправи се и залитна към бюрото. Предницата на серапето й гореше. Подушваше отвратителната миризма и благодари на боговете, че докато чакаше да се стъмни, беше имала време да стегне косата на тила си.
Каната беше почти пълна, но не с вода — тя ясно усети сладко-киселата смрад на ябълкова ракия. Заля се цялата и пламъците изсъскаха, когато течността попадна върху тях. Смъкна серапето (прекалено голямото сомбреро също падна) и го хвърли на пода. Погледна още веднъж към Дейв, хлапето, с което беше израсла и което навремето беше целувала пред входа на Хуки.
— Сюзан! — грубо и настоятелно подвикна Роланд. — Ключовете! Побързай!
Тя грабна връзката от гвоздея на стената. Първо отиде при килията на Роланд и слепешката ги пъхна през решетките. Въздухът беше натежал от миризмата на барут, горяща вълна и кръв. Стомахът й безпомощно се свиваше при всяко вдишване.
Роланд подбра правилния ключ и го пъхна в ключалката. След секунда вече беше навън и я стисна в прегръдките си. Сълзите й потекоха. След още секунда Кътбърт и Алан също бяха на свобода.