— Ти си истински ангел! — възкликна Алан и на свой ред я прегърна.
Девойката заплака по-силно. Връчи оръжието на Роланд.
— С него играехме заедно като деца! Беше от добрите — никога не ме дърпаше за плитката и не ме блъскаше — като порасна, стана добър човек. А сега го убих — кой ще каже на жена му?
Роланд отново я взе в прегръдките си.
— Стори каквото трябваше! Ако не го беше убила, щяхме да сме мъртви. Знаеш го, нали?
Тя кимна и се притисна към него.
— За Авери не съжалявам толкова, но Дейв…
— Ела! — каза Роланд. — Някой може да разпознае изстрелите дори в тази пукотевица! Шийми ли хвърля бомбички?
Тя кимна.
— Приготвил ви е дрехи. Шапки и наметала.
Сюзан побърза към вратата, отвори я и се огледа в двете посоки, след което изчезна в мрака.
Кътбърт взе изгорялото серапе и закри с него лицето на Дейв.
— Лош късмет, партньоре! — каза тъжно. — Озова се между чука и наковалнята. Мисля, че в действителност не беше от лошите.
Сюзан отново влезе вътре, натоварена с откраднатите вещи, които беше вързала за седлото на Капи. Шийми вече беше поел към следващата си задача.
— Откъде взе всичко това? — попита Алан.
— От „Почивка за пътника“. Шийми свърши голямата работа. Хайде, побързайте!
Кътбърт им раздаде шапките. Ролан и Алан вече бяха наметнали серапетата — с шапките, нахлупени над очите им, приличаха на обикновени каубои.
— Къде отиваме? — попита Алан, когато излязоха на верандата. Улицата все още беше тъмна и пуста, изстрелите не бяха привлекли внимание.
— Започваме с Хуки! — каза Сюзан. — Там са конете ви!
Тръгнаха заедно по улицата. Шийми беше взел мулето със себе си. Сърцето на Сюзан биеше бързо и тя чувстваше, че по челото й тече пот, но въпреки това й беше студено. Независимо с каква цел беше стреляла, това си бяха убийства — беше прекъснала два живота тази вечер и бе пресякла граница, през която нямаше как да се върне. Беше го направила за Роланд и знаеше, че е постъпила правилно.
Бъдете щастливи заедно, неверници, заговорници, убийци. Проклинам ви с пепелта!
Хвана Роланд за ръката, сетне погледна към Демонската луна, чието гримасничещо лице сега преминаваше от холерично червено-оранжево към сребристо. Помисли си, че когато беше убила бедния изпълнителен Дейв Холис, беше платила за любовта си с най-скъпото си нещо — със своята душа. Ако той я изоставеше сега, проклятието на леля й щеше да се изпълни, защото от нея щеше да остане само пепел.
ДЕВЕТА ГЛАВА. ЖЪТВА
1
Когато влязоха в конюшнята, в един от боксовете се размърда някаква сянка. Роланд, който беше препасал колана с револверите си, мигновено ги измъкна. Шийми го погледна с несигурна усмивка, очите му светнаха от щастие и той се затича към тях.
Роланд прибра оръжията и се приготви да прегърне момчето, но Шийми претича край него и се хвърли в обятията на Кътбърт.
— Кротко, кротко — каза Кътбърт, като първо отстъпи комично назад, сетне вдигна Шийми. — Ще ме събориш, хлапе.
— Тя тъ е измъкнала! — извика Шийми. — Знаех си, че ще успее! Добрата малка Сюзан! — Обърна се да погледне към нея. Все още беше бледа, но горе-долу беше дошла на себе си. Шийми отново се извърна към Кътбърт и го целуна по челото.
— Кротко — повтори Бърт. — За какво е всичко това?
— Щото те обичам, добричък ми Артър Хийт! Ти ми спаси живота!
— Е, може и да съм — каза Кътбърт и се засмя заразително (краденото сомбреро, което му беше твърде голямо, комично се беше килнало на главата му), — но ако не се размърдаме, животът ти няма да си остане спасен задълго.
— Конете са всичките оседлани! — каза хлапето. — Сюзан ми поръча и го свърших. Само трябва да окача това стреме на коня на господин Ричард Стокуорт, щото неговото е съвсем износено.
— Това ще почака — Алан се обърна към Роланд. — Къде отиваме сега?
Първоначалната идея на Роланд беше да се върнат при мавзолея на Торин. Шийми отскочи с неподправен ужас. Костницата? И при пълна Демонска луна в небето? — Тръсна глава толкова яростно, че сомбрерото му се смъкна и косата му се разпиля по раменете. — Те са мъртви, сай Диърборн, ама ако ги притесняваш при Демона, ша станат и ша тръгнат.