— И без друго не е много умна идея — намеси се Сюзан.
— Жените от града ще затрупат пътя от Сийфронт натам с цветя, ще напълнят и мавзолея. Олив сигурно ще е на бдение, ако е в състояние, а леля ми и Корал непременно ще са там. Точно с тях не ми се ще да се срещаме.
— Добре — кимна Роланд. — На седлата и напред! Помисли си добре, Сюзан. Шийми, ти също. Трябва ни място, където да се скрием — най-малкото до сутринта; и трябва да е място, до което се стига за по-малко от час! Да е встрани от Големия път и да не е на северозапад.
— Защо? — попита Алан.
— Защото точно нататък отиваме. Имаме работа… и трябва да им покажем, че я вършим. Най-вече на Елдред Джонас.
— Той си позволи да се усмихне леко. — Искам да научи, че играта свърши. Няма да правим повече рокади. Истинските стрелци са тук. Да видим как ще се справи с тях.
2
След час, когато луната се беше издигнала над дърветата, ка-тетът на Роланд стигна до нефтеното поле на Ситго. Бяха яздили встрани от големия път за всеки случай, но както се оказа, предпазните мерки бяха напразни — не забелязаха нито един ездач, в която и да е от двете посоки. „Като че ли Жътвен ден е отменен тази година“ — помисли си Сюзан… след което се сети за червеноръките плашила и потръпна. Утре вечер биха боядисали ръцете на Роланд червени и това все още можеше да се случи, ако ги хванеха. „Не само с него, обаче, С всички ни. Дори с Шийми“
Оставиха конете завързани за някакво отдавна повредено съоръжение близо до югоизточния край на полето и бавно се приближиха до работещите помпи, които бяха разположени в същия район. Разговаряха шепнешком, когато изобщо си разменяха по няколко думи. Роланд не беше сигурен дали е необходимо да шепнат, но това изглеждаше естествено. Според него Ситго беше доста по-страшно място от гробищата макар да се съмняваше, че мъртвите биха се събудили, ако ще в небето да са изгрели и две Демонски луни. Тук лежаха неспокойни трупове, същински зомбита, които протягат ръждясалите си снаги към небето, а буталата им се спускат и се вдигат като маршируващи крака.
Поведе групата си към работната зона. Подминаха табела с надпис „КАК ТИ Е КАСКАТА?“ и друга, на която пишеше „ПРОИЗВЕЖДАМЕ ПЕТРОЛ, РАФИНИРАМЕ СИГУРНОСТ“. Спряха до една помпа, която дрънчеше толкова силно, че Роланд трябваше да вика за да го чуят:
— Шийми! Подай ми няколко от големите!
Шийми беше напълнил джобовете си от дисагите на Сюзан и сега му подаде две бомбички. Около помпата имаше останки от ръждива ограда и когато младежите се опитаха да се покатерят по нея, коловете й запукаха като кости.
Сюзан стисна рамото на Роланд.
— Внимавай! — изкрещя, надвиквайки ритмичното уумп-уумп-уумп на помпата. Не изглеждаше уплашена, само възбудена и нащрек.
Усмихна й се, придърпа я към себе си и я целуна.
— Приготви се да бягаш! — прошепна. — Ако всичко мине добре, ще палнем свещ край Ситго. Страхотно голяма свещ.
С Кътбърт преминаха под подпорите на ръждясалата помпена кула и спряха до двигателя. Роланд се зачуди как машината не се е разпаднала още преди години. Повечето от частите й бяха ръждясали, но той видя гигантски въртящ се лост, по който се стичаше масло — очевидно зареждано чрез някакъв друг механизъм. От него се разнасяше миризма на газ, която му напомни за струята, пулсираща ритмично в другия край на нефтената платформа.
Роланд се приближи до машината, промъквайки се изпод металните казани, боядисани в зелено. Преминаха през някакъв смрадлив и горещ проход, който ги отведе точно под кулата. Пред тях лостът в края на буталото се въртеше равномерно, а по него се стичаха мазни сълзи. До него имаше крива тръба — най-вероятно преливник, реши Роланд. От време на време от отвора й се стичаше по някоя капка петрол, а под нея имаше черна локва. Посочи я и Кътбърт кимна.
Крясъците нямаше да им помогнат тук — трясъкът и ревът на машините бяха оглушителни. Роланд показа на приятеля си една бомбичка и извика в ухото му:
— Пали и бягай! Ще изчакам, за да ти дам колкото може повече преднина. Правя го както за мое, така и за твое добро. Трябва ми чиста пътека през тази машинария, разбираш ли?
Кътбърт кимна и също изкрещя:
— И какво ще стане, ако наоколо има достатъчно газ да гръмне, като драсна клечката?