Роланд отстъпи. Вдигна ръце, сякаш искаше да каже: „Как бих могъл да знам?“. Кътбърт се засмя и извади кутията кибрит, която беше отмъкнал от бюрото на Авери преди да излязат от затвора. Вдигна вежди към Роланд — „Готов ли си?“. Стрелецът кимна.
Вятърът беше силен, но обкръжаващите ги машинарии му преграждаха пътя и пламъчето от клечката не угасна. Роланд вдигна бомбичката и това предизвика в съзнанието му кратък, болезнен спомен за майка му: колко мразеше тя тези неща и как винаги й се струваше, че някой ще си загуби око или пръст при взрива.
Кътбърт се потупа по гърдите и целуна дланта си за късмет. След това приближи пламъчето до фитила. Той започна да се разгаря. Младежът се обърна, престори се, че се кани да изрита боклуците („Това си е Бърт — помисли си Роланд, — би се шегувал и на бесилото“), после изчезна в прохода, по който бяха дошли.
Роланд задържа за миг бомбичката, след това я метна в преливника. Трепереше, когато се обърна — страхуваше се от експлозията. Но не се случи нищо. Той се втурна по прохода, излезе на открито и видя Кътбърт от другата страна на оградата. Махна му, сякаш искаше да каже: „Махай се, идиот такъв, изчезвай!“ — сетне светът се взриви.
Разнесе се басов тътен, който едва не го оглуши. Земята се изплъзна изпод краката му като вълна, грамадна гореща ръка го блъсна в гърба и го тласна напред. Стори му се, че е бягал с нейна помощ една-две крачки — или може би дори три — преди тя да го вдигне във въздуха и да го запрати към оградата. Кътбърт беше паднал по гръб и зяпаше нещо зад Роланд. Очите му бяха разширени и удивени, бе зяпнал от изумление. Роланд видя всичко това, защото Ситго беше залят от светлина като посред бял ден. Бяха запалили тяхна собствена Жътвена клада раничко, но за сметка на това беше огромна и ярка.
Пропълзя на четири крака към Кътбърт и го сграбчи за ръката. Зад тях се чу глух, яростен рев и наоколо се посипаха парчета метал. Двамата се надигнаха и се затичаха към мястото, където Алан стоеше пред Сюзан и Шийми, сякаш се мъчеше да ги предпази.
Роланд погледна назад и видя останките от кулата, които сияеха в тъмночервено като нажежена конска подкова около сияйна факла, чийто пламъци се издигаха в небето. Бяха започнали! Не знаеше колко помпи още ще могат да запалят преди хората да заприиждат от града, но възнамеряваше да се справят с колкото се може повече, независимо какъв риск поемат. Взривяването на танкерите край Висящата скала беше само част от задачата им. Източникът на петрол на Фарсън трябваше да бъде пресушен.
Не се оказа необходимо да хвърлят бомбички в преливниците на останалите помпи. Тръбите бяха свързани в мрежа под земята, очевидно пълни с естествен газ, който се беше просмуквал през разпадащите се уплътнения. Роланд и Кътбърт едва бяха достигнали до спътниците си, когато избухна нова експлозия и още един огнен стълб се издигна от кулата отдясно на онази, която бяха запалили. Желязната конструкция се откъсна от подпорите си като зъб, измъкнат от гноясал венец. Полетя сред облак от жълт пламък, после се сгромоляса, разпръсквайки искри.
И още една. И още една. И още…
Петимата младежи стояха в укритието си с ръце пред лицето, за да защитят очите си от непоносимия блясък. Сега нефтеното поле приличаше на празнична торта със запалени свещички и топлината беше непоносима.
— Господи! — прошепна Алан.
Ако останеха още малко, осъзна Роланд, щяха да бъдат изпечени като пуканки. Пък и трябваше да мислят за конете — макар и да се намираха доста далеч от епицентъра на експлозията, никой не знаеше докъде ще се разпростре пожарът — дори и две от повредените кули вече бяха обгърнати от пламъци. Конете сигурно бяха полудели от ужас.
По дяволите, той беше полудял от ужас.
— Хайде! — изкрещя.
Хукнаха, следвани от разрастващото се жълто-оранжево сияние.
3
Отначало Джонас си помисли, че това е само в съзнанието му — че експлозията е последица от тяхната любовна игра.
Любовна игра, ъхъ. Глупости! С Корал правеха любов колкото магаретата могат да смятат! Но правеха нещо подобно. Наистина страхотно!
Беше преспивал със страстни жени и преди, такива, дето те натикват във фурната и те държат там, и продължават да те нагряват като помпат с бедра, но преди Корал никога не беше имал жена, която да се нажежава в такъв синхрон с него. Що се отнася до секса, винаги се беше държал като човек, който си го взима, когато може, и забравя за това, когато не става. Но с Корал искаше само да граби още и още. Когато бяха заедно, се любеха като котки или невестулки, въртяха се, съскаха и се деряха; хапеха се един друг като дяволи; и това никога не им беше достатъчно.