Той се замисли.
— Доста малка — каза накрая.
Тя притвори очи, като че я беше ударил.
— Лошо — промълви. — Но може и да не е толкова зле, колкото си мисля. А ако не се върнеш? С Шийми да тръгнем ли на запад, както беше предишната ни уговорка?
— Да, към Гилеад. Там ще сте на сигурно място и теб ще те уважават, скъпа, независимо какво ще се случи… Но пристигането ти там ще е от голямо значение, особено ако не чуеш танкерите да експлодират. Знаеш го, нали?
— Да предупредя хората ти — за нашия ка-тет.
Роланд кимна.
— Ще го сторя, не се безпокой. Ще се погрижа и за Шийми. Той е една от причините да се махна оттук.
Роланд разчиташе на Шийми повече, отколкото тя си мислеше. Ако той, Бърт и Алан бъдеха убити, младежът трябваше да я подкрепи.
— Кога тръгвате? — попита Сюзан. — Ще имаме ли време да се любим?
— Имаме време, но може би е по-добре да не го правим. Ще бъде достатъчно трудно да те напусна и без друго. Освен ако действително искаш да… — Погледът му почти я умоляваше да се съгласи.
— Тогава да поспим. — Тя го хвана за ръката. За секунда на езика й беше да му каже, че носи детето му, но в последния момент реши да замълчи. Роланд си имаше достатъчно други проблеми, а тя не искаше да му съобщава такава хубавата новина в такъв лош момент.
Върнаха се през тревата, която вече се надигаше да закрие проправената преди малко пътека. Роланд я прегърна и нежно я целуна още веднъж.
— Ще те обичам винаги, Сюзан. Каквото и да се случи.
Тя се усмихна, но очите й се наляха със сълзи.
— Каквото и да се случи — повтори и също го целуна.
6
Луната вече залязваше, когато осмината минаха под арката с надпис „ЕЛА В МИР“ на Свещения език. Джонас и Рейнолдс водеха групата. Зад тях се движеше Рия в черната каручка, теглена от понито. Другите петима бяха Хаш Ренфрю, Куинт и трима от най-добрите каубои на Ренфрю.
Корал също искаше да дойде, но Джонас имаше друга намерения.
— Ако ни убият, можеш да продължиш горе-долу както преди — каза й. — Няма нищо, което да те свърже с нас.
— Не съм сигурна, че без теб би имало смисъл да продължавам,
— Прекрати тези детинщини, не ти принадлежа. Ще откриеш доста много други причини да продължиш нататък по пътя, ако си напънеш мозъка. Ако всичко е както трябва а аз вярвам, че ще е — и все още ти се иска да дойдеш с мен, махни се от града веднага след като се разчуе, че сме успели. Има едно селище на запад в планините Ви Кастис. Рици. Вземи най-бързия кон, до който се добереш и ни чакай там. Когато пристигнем с танкерите, просто скачаш зад мен ма седлото и готово. Разбра ли?
Тя беше схванала — и още как. Една на хиляда беше Корал Горин — хитра като Сатаната и способна да се чука като любимата курва на Дявола. Той само можеше да се надява, че всичко ще се уреди толкова лесно, колкото й го беше представил.
Джонас поизостана, докато конят му се изравни с каручката. Стъкленото кълбо беше извадено от калъфа и лежеше в скута на Рия.
— Нещо ново? — попита я.
Едновременно се надяваше и се страхуваше да види, че и топката се заражда розовото сияние.
— Не! Ще проговори, когато реши, бъди сигурен.
— Тогава защо си ми_ ти, _стара жено?
— Ще разбереш, като му дойде времето. — Рия го погледна с презрение и с малко страх.
Той отново пришпори коня си начело на малкия отряд. Беше решил да отнеме топката от Рия при най-малкия признак на неприятности — магическото кълбо вече беше сложило отпечатък в мозъка му; твърде често си мислеше за онзи розов проблясък…
„Глупости — каза си. — Просто съм нервен преди битката. Веднъж да приключа с тази работа, пак ще съм си старият аз.“
Хубаво, ако беше истина, но…
… но, в интерес на истината, беше започнал да се чуди.
Ренфрю яздеше до Клей. Джонас се промъкна с коня си помежду им. Сакатият крак ужасно го болеше — още един лош знак.
— Ленгил? — обърна се към Ренфрю.
— Събира солиден отряд — отвърна фермерът. — Не се бой за Фран Ленгил. Най-малко тридесет човека.
— Тридесет? Богове, та аз му казах, че искам най-малко четиридесет!
Ренфрю го измери с поглед и потръпна от полъха на хладния вятър.
— Колко се страхуваш от тези три хлапета, Джонас?