— Страхувам се достатъчно и за двама ни, предполагам, след като ти си прекалено тъп да осъзнаеш кои са и на какво са способни. — Той се постара да се успокои и да нормализира тона си. Щеше да е по-добре да успее, тези тиквеници му бяха необходими още малко. Веднъж да предадеше кълбото на Латиго, нещата щяха да се променят.
— Макар че не вярвам да ги видим повече — добави.
— Най-вероятно са на поне петдесет километра оттук и яздят на запад — съгласи се Ренфрю. — Но съм готов да дам цяла крона, за да разбера как са се измъкнали!
„Какво значение има, идиот такъв?“ — помисли си Джонас, но не го каза на глас.
— Що се отнася до Ленгил, той ще събере най-свестните хора, които има — ако се стигне до битка, неговите тридесет ще се бият като шейсет.
Погледът му срещна този на Клей. „Ще повярвам като го видя“ — казваше му безмълвно Клей и Джонас отново си помисли, че винаги го беше харесвал повече от Рой Дипейп.
— Колцина ще са въоръжени?
— С пушки ли?
— Поне половината. Не са на повече от час зад нас.
— Добре. — Поне тилът им щеше да е прикрит. Трябваше да свърши работа. А той нямаше търпение да се отърве от тази трижди проклета топка.
„О — прошепна един писклив, налудничав глас от място, много по-дълбоко от дъното на сърцето му. — О, така ли?“
Джонас се постара да не му обръща внимание.
След около половин час се отклониха от пътя и минаха покрай Ската. На няколко километра разстояние се намираха Лошите треви, полюшвани от вятъра като сребърно море.
7
По същото време, когато Джонас и приятелите му се спускаха край Ската, Роланд, Кътбърт и Алан се качиха на конете си. Сюзан и Шийми стояха на входа на колибата и ги гледаха тъжно.
— Ще чуете взрива, когато танкерите избухнат, и ще подушите дима — каза Роланд. — Дори ако вятърът духа в обратна посока, пак ще усетите миризмата. После, след не повече от час, ще има още дим хей там. Това ще са храсталаците, запалени пред входа на каньона.
— А ако не видим нищо подобно?
— Тръгвате на запад. Но всичко ще е наред, Сю. Кълна се.
Девойката пристъпи напред, прегърна го през кръста и погледна към обляното му от лунната светлина лице. Той се наведе, погали я по главата и нежно я целуна.
— Пазете се — прошепна Сюзан и отстъпи назад.
— Аха — внезапно се обади Шийми. — Дръжте се като истински мъже. — Свенливо пристъпи напред и докосна ботуша на Кътбърт.
Кътбърт се наведе, хвана го за ръката и я разтърси:
— Грижи се за нея, приятелю!
Шийми сериозно кимна.
— Хайде — подкани ги Роланд. Беше сигурен, че ако още веднъж погледне към тъжното й лице, ще се разплаче. — Да тръгваме.
Бавно се отдалечиха от колибата. Преди тревата да се надигне зад тях и да я скрие от погледа им, той се обърна за последен път.
— Сю, обичам те!
Тя се усмихна. Усмивката й беше прекрасна.
— И мечка, и рибка, и зайче, и птичка… — промълви.
Следващия път, когато Роланд я видя, беше впримчена в Магьосническата дъга.
8
Картината, която Роланд и приятелите му съзряха на запад от Лошите треви, беше едновременно странна и тъжна. Вятърът разнасяше воали от пясък над каменистата пустиня, а лунната светлина ги превръщаше в надбягващи се призраци. Висящата скала се издигаше на около две колела разстояние, а входът към Айболт Каньон беше на още две колела по-нататък. Понякога пясъкът ги закриваше напълно. Зад тях високата трева сякаш шепнеше.
— Добре ли сте, момчета? — попита Роланд.
Те кимнаха.
— Май има доста стрелба.
— Ще помним лицата на бащите си — обади се Кътбърт.
— Да — съгласи се Роланд с отсъстващо изражение, после се надигна на седлото. — Вятърът духа в нашата посока — това е чудесно. Ще ги чуем като идват. Ще трябва да преценим от колко души се състои отрядът им.
Двамата кимнаха.
— Ако Джонас все още е в течение на нещата, скоро ще пристигне с малка групичка — каквито стрелци е успял да събере набързо — ще носи и топката. В такъв случай ще му подготвим засада, ще ги избием до крак и ще вземем Магьосническата дъга!
Алан и Кътбърт го слушаха внимателно.
— Ако се страхува от нас, сигурно ще реши да се появи по-късно и с повече хора. В такъв случай ще ги оставим да ни подминат… и ако вятърът все още е приятелски настроен към нас, ще ги нападнем отзад. Кътбърт се ухили.