Сюзан сънуваше върбовата горичка — мечка, и рибка, и зайче, и птичка — и я събуди, не беше завръщането на Шийми, а студена стомана, опряна във врата й. Чу се шумно щракане, което тя моментално разпозна след събитията в канцеларията на шерифа — някой сваляше предпазителя на револвер.
— Изгрей, слънчице — каза нечий глас. За момент, както беше объркана и още сънена, си помисли, че е вчера и Мария иска да я събуди, за да я прогони от Сийфронт преди убийците на кмета Торин и канцлера Раймър да се върнат и да убият и нея.
Но когато отвори очи, не видя силната обедна светлина, а пепелив утринен здрач. И гласът не беше женски, а мъжки. В гърлото й беше опряно дулото на револвер.
Погледна нагоре и видя сурово, набръчкано лице, обградено с бяла коса. Очите бяха бледо сини като на Роланд. Елдред Джонас. Мъжът зад него, който бе черпил баща й в по-добри времена, беше Хаш Ренфрю. Третият, един от ка-тета на Джонас, влезе в хижата. Тя изтръпна от ужас — както за себе си, така и за Шийми. Не беше сигурна дали момчето ще разбере какво му се случва. „Тук са двама, от онези, които искаха да — го убият — помисли си тя, — той ще разбере поне това.“
— Значи тук си била. Слънчево зайче — каза дружелюбно Джонас, докато тя се мъчеше да се събуди окончателно. — Прекрасно. Но красива дама като теб не би трябвало да спинка на такова място самичка. Не се притеснявай, ще се погрижа да те върна там, където ти е мястото.
Очите му проблеснаха, когато червенокосият излезе от хижата.
— Какво има вътре. Клей?
Рейнолдс поклати глава:
— Останалите най-вероятно са в засада.
„Шийми — помисли си Сюзан. — Къде си, Шийми?“
Джонас я погьделичка по гърдата и промърмори:
— Стегната и сладка. Нищо чудно, че Диърборн те харесва.
— Махни си мръсната лапа от мен, проклето копеле.
Той се усмихна, но се подчини. Обърна глава и погледна към мулето.
— Знам го този звяр, принадлежи на добрата ми приятелка Корал. Значи освен всичко друго, ти крадеш коне. Ужасно, направо ужасно е това младо поколение! Не мислиш ли така, сай Ренфрю?
Старият приятел на баща й не каза нищо. Лицето му беше напълно безизразно и Сюзан си помисли, че той би трябвало поне мъничко да се срамува от присъствието си тук.
Джонас отново се обърна към нея, тънките му устни бяха извити в подобие на презрителна усмивка:
— Е, предполагам, че след убийствата кражбата на едно муле е лесна.
Тя мълчеше.
— Какво толкова са мъкнали тези момчета, че им е притрябвало мулето?
— Погребален саван — каза тя през стиснатите си зъби. — За теб и всичките ти приятелчета. Ужасно тежък товар — почти пречупи гръбнака на нещастното животно.
— Има една поговорка там — каза Джонас все още с усмивка. — Умните жени попадат в ада. Да ти е минавало през ума, че хора, които свалят товара и го отнасят нанякъде, обикновено не се връщат?
Тя не му отговори.
— Оставена си на сухо, зайче! Бързото чукане бързо се забравя, казват хората. Знаеш ли къде са те?
— Да — прошепна тя.
Джонас изглеждаше възхитен:
— Ако ни го съобщиш, нещата чувствително ще се улеснят. Съгласен ли си, Ренфрю?
— Аха! — отвърна Ренфрю. — Те са предатели, Сюзан. Работят за Добрия. Ако знаеш къде са или в какво са се забъркали, кажи ни.
Втренчила поглед в Джонас, Сюзан промърмори:
— Приближи се.
Вцепенените й устни не искаха да се движат и думите прозвучаха като „Рипжисъ“, но Джонас я разбра и се наведе към нея. Тя се изплю в лицето му.
Онзи отскочи назад, озъбен от изненада и отвращение.
— Ах! Мръсница! — изкрещя и я зашлеви с такава сила, че я просна на земята. Пред очите й избухнаха черни звезди. Чувстваше, че дясната й буза се подува като балон и си помисли: „Ако ме беше ударил един-два сантиметра по-надолу, можеше да ми счупи врата. Май щеше да е най-добре.“Вдигна ръка към носа си и избърса кръвта.
Джонас се обърна към Ренфрю:
— Качи я на коня й и й завържи ръцете отпред. — Погледна Сюзан и я ритна, като я повали на земята. — Ще ме плюеш, значи? Ще оплюваш Елдред Джонас, тъй ли, мръснице?
Рейнолдс беше извадил носната си кърпичка. Джонас я взе, избърса слюнката от лицето си и вбесен, приклекна до Сюзан. Сграбчи косата й и внимателно изтри кърпичката в нея. След това я сграбчи и я изправи на крака. От очите й бликнаха сълзи, но тя запази мълчание.