— Може и да не видя приятеля ти отново, сладка Сю с хубави малки цици, но поне хванах теб, нали така? И ако Диърборн ни създаде проблеми, ще ти го върна двойно. Ще гледам той да узнае.
Усмивката му помръкна и яростно я блъсна така, че почти я събори.
— Сега се качвай на коня и действай по-бързичко, преди да реша да поукрася лицето ти с ножа.
12
Скрит в тревата, ужасен и разплакан, Шийми наблюдаваше как Сюзан се изплю в лицето на Големия ковчег и как той я удари толкова силно, че можеше да я убие. Понечи да й се притече на помощ, но нещо — може би гласът на приятеля му Артър — му подсказа, че така само ще го убият.
Видя как Сюзан се качва на коня. Един от мъжете, когото Шийми беше виждал от време на време в кръчмата, се опита да й помогне, но Сюзан го ритна с върха на ботуша си. Човекът се отдръпна, почервенял като домат.
„Не го ядосвай, Сюзан! — помисли си Шийми. — О, богове, не го прави!“
— Последна възможност — повтори Джонас. — Къде са те и какво се канят да правят?
— Върви по дяволите — отвърна девойката.
— Знам къде ще те намеря, когато се върна! — усмихна се Джонас и се обърна към другия ловец. — Внимателно ли провери всичко?
— Каквото и да са носили, взели са го със себе си — отвърна червенокосият. — Единственото, което са оставили, е това сладко зайче.
Джонас се разсмя и продължи да се хили, докато се качи на седлото.
— Хайде! — извика. — Да тръгваме.
Потеглиха през Лошите треви. Тревата се затвори зад тях, сякаш никога не са били тук… само дето Сюзан я нямаше, също и Капи.
Когато се убеди, че те не възнамеряват да се върнат, Шийми излезе от тревата и в движение си закопча панталоните. Погледна в посоката, накъдето бяха тръгнали Роланд и приятелите му, после натам, накъдето отведоха Сюзан. В коя посока трябваше да тръгне?
След минута размисъл осъзна, че всъщност няма избор. Тревата беше жилава и гъвкава. Пътеката, която Роланд, Алан и добрият Артър Хийт (Шийми продължаваше да си ю спомня с това име и така и щеше да бъде винаги), бяха проправили, отдавна беше изчезнала. Тази, по която се движеха Сюзан и похитителите й, все още можеше да бъде различена. Може би ако я последваше, щеше да помогне на Сюзан.
Първо вървеше бавно, после се затича, когато се уплаши, че могат да се върнат и да го хванат.
13
Кътбърт, който не беше особено търпелив в каквато и да е ситуация, започваше все повече и повече да нервничи, когато утринната светлина се разля наоколо. „Настъпи Жътвен ден — помисли си той — най-сетне е Жътва и ето ни тук с наострени ножове, а няма нищо, което да пожънем!“
На два пъти пита Алан дали чува нещо. Първия път Алан само изсумтя. Втория попита Бърт какво очаква да чуе, когато някой му крещи в ухото.
Кътбърт, който не смяташе два въпроса в разстояние на четвърт час за крещене, седна начумерен до коня си. След малко Роланд се приближи и се настани до него.
— Чакане — промърмори Кътбърт. — Не правим друго откакто сме в Меджис, — а това най-трудно ми се отдава.
— Няма да ти се наложи да чакаш още дълго — отвърна му Роланд.
14
Около час след изгрев слънце Джонас достигна мястото, където отрядът на Фран Ленгил беше спрял за почивка. Куинт, Рия и каубоите вече бяха там и пиеха кафе.
Ленгил се надигна, видя Сюзан да язди с вързани ръце и отстъпи назад, като че ли искаше да се скрие от погледа й.
Сюзан с колене насочи коня си напред и когато Рейнолдс се опита да я хване за рамото, се изви встрани.
— Виж ти, Франсис Ленгил. Представи си, да те срещна чак тук.
— Сюзан, аз също съжалявам да те видя — промълви той. Беше се изчервил и червенината пълзеше нагоре към челото му като връхлитаща върху скали морска вълна. — В лоша компания си попаднала… а накрая лошите момчета винаги те изоставят.
Сюзан се изсмя:
— Лоша компания! Знаеш доста по въпроса, нали, Фран?
Той се обърна, объркан и пламнал от възмущение. Девойката внезапно го ритна между лопатките. Той падна по корем, лицето му беше застинало от изумление.
— Ах, ти, горда гадино — изкрещя Ренфрю и я зашлеви — този път отляво. Тя се олюля на седлото, но успя да запази равновесие. Изобщо не погледна към Ренфрю — продължи да се взира в Ленгил, който най-сетне беше успял да се надигне на колене. Изглеждаше напълно объркан.