21
Преведоха конете си до края на Лошите треви и излязоха на проправената от Джонас и групата му пътека там, където започваше пояс от изсъхнали храсти и след това самата пустиня.
Вятърът виеше пронизително и тъжно. Разнасяше големи облаци прах към безоблачното тъмносиньо небе. Демонската луна се пулеше като изцъклено око на труп.
Роланд се премести така, че Кътбърт да заеме средната позиция. Бърт вече беше извадил прашката си. Сега връчи на Алан и Роланд по половин дузина стоманени топчета. Вдигна въпросително вежди. Роланд му кимна и тримата препуснаха напред.
Прашните воали се носеха край тях като накъсани хартии, превръщайки задните постови в призраци, понякога закривайки ги напълно, но момчетата постепенно се приближаваха към тях. Роланд яздеше напрегнат, очаквайки някой да се обърне и да ги забележи, но нито един не погледна назад — никой не искаше да подлага лицето си на режещия вятър и свистящите песъчинки. Не биха могли да чуят нито звук, който да ги предупреди за опасността — под копитата на конете хрущеше ситен пясък и тропотът им не се разнасяше надалеч.
Когато приближиха на двадесет метра от постовите, Кътбърт кимна — вече бяха достатъчно близо. Алан му подаде едно топче. Бърт, изправен на седлото, опъна ластика, изчака вятърът да утихне и стреля. Ездачът от ляво се завъртя при удара, вдигна ръка и падна от седлото. Невероятно, но нито един от двамата му спътници не забеляза нищо. Бърт стреля отново и ездачът в средата се отпусна върху врата на коня си. Животното отскочи назад. Ездачът се олюля, сомбрерото му се смъкна от главата и той падна. Кракът му се чупи, тъй като остана заклещен в стремето.
Третият ездач понечи да се обърне. Роланд забеляза брадясалото му лице, увисналата между устните цигара — незапалена заради вятъра — и едно изумено око — след което Кътбърт стреля отново. Изуменото око беше заменено от червено петно. Ездачът се изплъзна от седлото.
„Трима по-малко“ — помисли си Роланд.
Пришпори Ръшър в галоп. Другите направиха същото и препуснаха напред през прашните облаци.
Отпред се забелязваха още ездачи — един самичък, двама един до друг и четвърти, пак сам.
Роланд извади ножа си и се приближи до онзи, който сега беше заден постови.
— Какво става? — попита го дружелюбно и когато човекът се обърна, заби ножа в гърдите му.
Кътбърт и Алан се понесоха покрай него и Бърт, без да забавя скорост, повали двамата отпред с прашката си. Онзи пред тях явно чу нещо през поривите на вятъра и се обърна. Алан беше измъкнал ножа си и сега го държеше за върха на острието. Хвърли го мощно и въпреки че разстоянието беше доста голямо, прицелът му беше съвършен. Ножът се заби до дръжката. Човекът посегна към него, издавайки ужасени гъргорещи звуци, и също падна на земята.
Седем досега.
„Като в приказката за обущаря и мухите“ — помисли си Роланд. Сърцето му биеше спокойно и равномерно, когато се изравни с Алан и Кътбърт. Вятърът надаваше тъжни писъци. Прахът се носеше, кръжеше и се слягаше заедно с поривите на вятъра. Пред тях се виждаха още трима ездачи, а още по-напред яздеше основната група.
Роланд посочи към следващите трима и имитира изстрел с прашка. Направи жест към останалите и се престори, че стреля с револвер. Кътбърт и Алан кимнаха. Препуснаха напред, отново един до друг, приближавайки се все повече до целта.
22
Бърт улучи двама, но третият сви встрани в последния момент и стоманеното топче, насочено към тила му, само забърса върха на ухото му. Роланд вече беше извадил пистолета си и заби един куршум в главата на ездача, когато той се обърна. С него ставаха десет — четвърт от групата на Джонас. Нямаше представа дали са набрали достатъчна преднина, но поне първата част от работата беше приключена. Прокрадването иззад гърбовете беше свършило — сега настъпваше моментът за безцеремонни убийства.
— Хей! Хей! — провикна се с мощен глас. — Към мен, стрелци! Настигнете ги! Без пленници!
Препуснаха към основната група, впускайки се за първи път в битка, стреляйки преди хората пред тях да разберат кой се носи по следите им или какво точно става. Трите момчета бяха обучени като стрелци и липсата на опит компенсираха с острия си поглед и младежките си рефлекси. Под дулата на оръжията им пустинната местност около Висящата скала се превърна в истинска кланица.