Крещейки, съсредоточили цялото си съзнание в смъртоносните си ръце, те се врязаха в неподготвения меджиски отряд като остриета, стреляйки в движение. Не всеки изстрел беше смъртоносен, но нито един не подмина целта си. Хората падаха от седлата си, а когато краката им се закачаха в стремената, конете ги влачеха; други, някои от тях мъртви, а някои просто тежко ранени, бяха смазани под копитата на полуделите от ужас жребци.
Роланд стреляше с двата си револвера, а юздите на Ръшър беше захапал със зъби, за да не увиснат и да спънат животното. Двама паднаха под куршумите му отляво, още двама — отдясно. Пред тях Брайън Хуки се обърна в седлото, брадатото му лице се беше издължило от изумление. Около врата му се люлееше жътвен амулет във вид на звънче, което издрънча, когато той се пресегна към пушката си. Преди да успее да направи нещо повече, Роланд го застреля право в сърцето. Хуки с крясък се свлече от седлото.
Кътбърт застреля още двама. Усмихваше се яростно и ослепително.
— Ал беше прав! — извика. — Тези са с голям калибър.
Роланд сръчно презареждаше револверите, докато конят галопираше. Враговете падаха като житни снопове. Алан поизостана и обърна коня си, прикривайки Роланд и Кътбърт.
Роланд видя Джонас, Дипейп и Ленгил да се обръщат да посрещнат нападателите. Ленгил се мъчеше да освободи оръжието си, което се беше закачило за широката яка на наметалото му. Устата му беше извита в яростна гримаса под гъстите русоляви мустаци.
Хаш Ренфрю се вряза между Роланд и Кътбърт и изкрещя:
— Проклети да сте! Мръсни прелюбодейци! — Захвърли юздите и се приготви да стреля. Вятърът яростно виеше, обвивайки го във вихър от сив прах.
Роланд дори не помисли да отстъпва или пък да се отклони в една или друга посока. Всъщност не мислеше за нищо. Крещейки през стиснатите в зъбите си юзди, се понесе към Хаш Ренфрю и тримата зад него.
23
Джонас нямаше представа какво се случва, докато не чу виковете на Уил Диърборн:
— Ехо! Насам! Без пленници! — боен вик, който чудесно познаваше. Всичко си дойде на мястото, разбра какво означават изстрелите. Отклони коня, смътно осъзнавайки, че Рой прави същото… но най вече с мисълта за топката в торбата, предмет едновременно могъщ и крехък.
— Това са хлапетата! — възкликна Рой. Пълната му изненада го караше да изглежда по глупав от всякога.
— Диърборн, копеле! — изрева Хаш Ренфрю и оръжието в ръцете му изтрещя.
Джонас видя как сомбрерото на Диърборн полетя във въздуха. Момчето стреляше и беше страхотно — по-добро от всекиго, който Джонас беше виждал през живота си. Ренфрю се стовари на земята по гръб — беше мъртъв.
Ръката на Ленгил се отпусна, сякаш не можеше да повярва на кошмара, понесъл се към него откъм праха.
— Назад! — изкрещя. — В името на коневъдната асоциация ви заповядвам… — След това в центъра на челото му се появи огромна черна дупка.
— Кучи сине, ти малък гнусен кучи син! — изкрещя Дипейп. Опита се да извади револвера си, който се омота в серапето му. Все още се мъчеше да го измъкне, когато един куршум от револвера на Роланд му направи нова яркочервена уста близо до адамовата ябълка.
„Не може да бъде — помисли си Джонас, — та ние сме толкова много!“
Но се случваше. Момчетата от Вътрешността се бяха врязали неумолимо в групата им — атаката им беше като по учебник за стрелци. Сбирщината от фермери, каубои и градски смелчаги беше объркана. Оцелелите се разпръскваха във всички посоки.
Диърборн се носеше към него с готови за стрелба оръжия.
Джонас сграбчи връзките на торбата и ги нави около китката си. Вдигна топката високо и изкрещя.
— Приближи се и ще я счупя! Това ще направя, проклето псе!
Роланд дори не забави бесния си галоп. Изобщо не се замисли, сега ръцете му „мислеха“ вместо него и когато по-късно си припомни всичко, събитията бяха далечни и някак си замъглени като нещо, видяно в криво огледало… или в стъклената топка.
Джонас си помисли: „Богове, това е той! Самият Артър Илд е дошъл да ме вземе!“