И в мига, когато дулото зина срещу него като вход на тунел, той си спомни какво му беше казало хлапето пред изгорялото ранчо: „Душата на човек като теб никога не напуска Запада!“
„Знам — помисли си Джонас, — още тогава знаех, че моята ка_ изтича! Но той със сигурност няма да рискува, топката, не може да рискува топката.“_
— Към мен! — изпищя той. — Към мен, момчета! Те са само трима, за Бога! Към мен, страхливци!
Но той беше сам — Ленгил беше убит, трупът на Рой лежеше под мътното небе, Куинт беше избягал, Хуки беше мъртъв, фермерите, които яздеха с него, ги нямаше. Само Клей беше още жив, но се намираше на километри оттук.
— Ще го разбия! — изкрещя към момчето с ледени очи, което се носеше към него, неумолимо като смъртта. — Кълна се пред боговете, че…
Роланд стреля. Куршумът улучи татуираната ръка, която държеше връзките на торбата. Синият ковчег беше залят от рукналата кръв.
Докато Ръшър се изравняваше с коня на Джонас, Роланд сграбчи торбата. Джонас, пищящ от ужас, че е е загубил безценната топка, се протегна към Роланд, сграбчи го за рамото и почти успя да го свали от седлото.
— Върни ми я, негоднико! — Бръкна под серапето си и измъкна револвер. — Върни ми я, тя е моя!
— Вече не! — извика Роланд и изстреля от упор два пълнителя в лицето на врага си. Конят на Джонас падна и беловласият се просна по гръб на земята. Ръцете и краката му се загърчиха, потрепериха и застинаха.
Роланд преметна торбата през рамо и се насочи обратно към Алан и Кътбърт, готов да им се притече на помощ… но не беше необходимо.
Бяха спрели конете си един до друг сред облаците прах, в края на пътеката от мъртви тела. Очите им бяха разширени — очи на момчета, които са минали през битка за първи път и изобщо не могат да повярват, че не са били улучени. Само Алан беше ранен; един куршум беше прорязал лявата му страна. Беше загубил представа за всичко по време на стрелбата и имаше само смътни спомени какво се е случило след началото на битката. Кътбърт твърдеше горе-долу същото.
— Роланд — обади се Кътбърт и прокара трепереща ръка по лицето си. — Слава тебе, стрелецо!
— Слава!
Очите на Кътбърт бяха зачервени и раздразени от пясъка, като че ли беше плакал. Прибра неизразходваните заряди за прашката, когато Роланд му ги подаде, без дори да осъзнава какво прави.
— Живи сме!
— Да.
Алан замаяно се оглеждаше:
— Къде отидоха останалите?
— Бих казал, че поне двадесет и петима от тях са тук — отвърна Роланд, посочвайки труповете. — Останалите… — Той махна с ръка, все още стиснал револвера. — Избягаха. Мисля, че са получили предостатъчно от войната в Средния свят!
Роланд свали торбата от рамото си, задържа я пред себе си за момент, след това я отвори.
В началото вътрешността на торбата беше черна, но после се изпълни с прекрасна розова светлина.
— Роланд — тревожно промълви Кътбърт, — не бива да си играеш с това. Особено пък сега. Сигурно са чули стрелбата там, край Висящата скала. Ако се каним да довършваме делото си, нямаме време за…
Роланд не му обърна внимание. Пъхна ръце в торбата и извади топката. Вдигна я към очите си, без да забелязва, че по нея капе кръвта на Джонас. Стъкленото кълбо проблесна за момент и се изпълни с безформени вихри, след което вътрешността му се разкри. Роланд видя какво има вътре и сякаш потъна в дълбините.
ДЕСЕТА ГЛАВА. ПОД ДЕМОНСКАТА ЛУНА (II)
1
Корал безцеремонно влачеше Сюзан по коридора. Девойката дори не се опита да протестира — щеше да е безполезно. Зад двете жени се движеха неколцина каубои, въоръжени с ножове и прашки. Зад тях като мрачен призрак, на който му липсва достатъчно сила да се материализира напълно, се промъкваше Ласло, по-възрастният брат на бившия канцлер. Рейнолдс, който беше прекалено изплашен, за да мисли как да изнасили девойката, беше останал горе или беше напуснал града.
— Ще те затворя в студения килер, докато реша какво да правя с теб, скъпа — процеди Корал. — Там ще си на сигурно място… и ще ти е добре. Какъв късмет, че носиш серапе. После… когато Джонас се върне…
— Никога повече няма да видиш Джонас — каза Сюзан. — Никога няма да…
Върху смазаното й лице се стовари нов водопад от болка. За секунда й се струваше, че целият свят се е взривил. Облегна се върху каменната стена, докато замъгленото й зрение се проясни. По бузата й течеше кръв от раната, която камъкът на пръстена на Корал беше направил. Проклетият й нос също кървеше.