Корал я стрелна с вледеняващ поглед, но на Сюзан й се стори, че забелязва и още нещо в очите й. Може би страх.
— Не ми споменавай за Елдред, госпожичке. Той отиде да хване момчетата, които убиха брат ми. Онези същите, които ти пусна на свобода.
— Престани с тези глупости! — Сюзан си избърса носа, намръщи се при вида на изцапаната си с кръв ръка и я изтри в панталоните си. — Знам не по-зле от теб кой уби Харт, тъй че не ми приказвай небивалици и аз няма да засягам твоята болна тема! — Видя как Корал вдига ръка, готова да я удари отново, и се изсмя. — Хайде! Срежи ми лицето и от другата страна, щом ти се иска. Какво значение има това, след като тази нощ ще спиш без мъж, който да ти топли другата половина на леглото?
Корал яростно замахна, но вместо да я удари, отново я хвана за рамото. Стискаше достатъчно силно, за да боли, но Сюзан едва ли почувства нещо. Доста хора я бяха наранявали днес, но тя с удоволствие би се оставила да я наранят още повече, стига с това да приближи момента, в който с Роланд отново ще бъдат заедно.
Корал я повлече през кухнята (огромно помещение, което на всеки друг Жътвен ден щеше да бъде изпълнено с весела гълчава, но днес беше тихо като гробница) към обкованата с желязо врата в далечния й край. Отвори вратата. От килера се разнесе миризма на картофи, тикви и подправки.
— Влизай вътре! И по-бързичко, докато не съм решила да те изритам.
Сюзан я погледна в очите и се усмихна.
— Бих те проклела, задето спиш с убиец, сай Торин, но както виждам, ти си се проклела сама. И го знаеш — изписано е на лицето ти. Тъй че просто ще ти сторя поклон — все още усмихната, тя направи реверанс — и ще ти пожелая приятен ден.
— Влизай вътре и си затваряй мръсната уста! — изкрещя Корал и бутна Сюзан в студения килер. Хлопна вратата, спусна резето и обърна блесналите си очи към каубоите, които стояха на безопасно разстояние от нея.
— Пазете я добре. И внимавайте.
Промъкна се помежду им, без да изслуша уверенията им, и се втурна към стаята на мъртвия си брат да чака Джонас или поне съобщение от него. Бялата негодница, която седеше в килера с картофите и морковите, не би могла да знае нищо, но думите й
(никога повече няма да видиш Джонас)
се въртяха в главата на Корал; звънтяха в съзнанието й и отказваха да замлъкнат.
2
Часовникът на кулата над градската заседателна палата удари дванадесет. И ако непривичната тишина, надвиснала над Хамбри, беше необичайна, тишината в „Почивка за Пътника“ беше направо страшна. Най-малкото двеста души бяха наблъскани под мъртвия поглед на препарираното животно. Всички се наливаха здравата, но не разговаряха. Чуваше се само тътрене на крака или нетърпеливо почукване с чаша по бара, подсказващо, че човекът се нуждае от още едно питие.
Шеб се беше опитал да свири на пианото, но един каубой с белег на бузата беше допрял ножа си до ухото му и му беше наредил да прекрати това дрънкане, ако иска да си запази тъпанчето. Шеб веднага стана от столчето и отиде на бара да помага на Стаили и Пети Ръчката да наливат скоросмъртницата.
Посетителите бяха объркани и мрачни. Жътвеният, празник им беше отнет и не знаеха как да реагират. Пак щеше да си има клада, както и купища плашила за изгаряне, но нямаше нито жътвени целувки, нито пък щеше да има танци довечера… нито гатанки, надбягвания, борба в кал, шегички… нищо интересно, мътните го взели! Вместо веселие беше имало убийство, виновните бяха избягали и хората само можеха да се надяват убийците да си платят. Напиващите се мъже бяха не по-малко опасни от буреносни облаци и търсеха някого, върху когото да си съсредоточат вниманието, някой, който да им каже какво да правят.
И, разбира се, някого, когото да хвърлят в огъня, както е било по времето на Илд.
Бяха стигнали горе-долу дотам в размислите си, когато, люлеещите се врати се отвориха и в бара влязоха две жени. Мнозина познаваха вещицата, която вървеше отпред, и повечето от тях кръстосаха пръсти против уроки. Надигна се многогласно мърморене. Това беше Кьос, старата вещица, и въпреки че лицето й беше цялото в струпеи, а очите й бяха потънали така дълбоко в орбитите си, че едва можеха да ги различат, тя излъчваше невероятна жизнена енергия. Устните й бяха червени, като че ли беше яла къпини.