Жената зад нея вървеше бавно и сковано, притиснала с ръка корема си. Лицето й беше бледо като платно.
Рия спря в средата на залата и подмина зяпачите, без дори да ги забележи. Когато стигна центъра на бара и застана точно под Двуглавия, се обърна да огледа смълчаните каубои и граждани.
— Повечето от вас ме познават! — извика с дрезгав глас, който приличаше на скърцане. — За тези от вас, на които никога не им е трябвал любовен еликсир, за да си върнат мъжката сила, или пък им е писнало от острия език на тъщата… Аз съм Рия, магьосницата от Кьос, а жената до мен е леля на момичето, което освободи убийците снощи… Също то момиче, което уби нашия шериф и един почтен младеж. Умолявал я е да му пощади живота в името на жената и детенцето му, а тя го е застреляла. Жестока е тя! Жестока и безсърдечна.
Чуха се бурни възгласи. Рия вдигна кокалестите си длани и мърморенето мигновено секна. Бавно се обърна и ги огледа, все още с вдигнати ръце.
— Дойдоха странници и вие ги приветствахте с добре дошли — изкрещя тя със скърцащия си глас. — Приветствахте ги и им дадохте хляб, а те ви отвърнаха с кръв. Със смъртта на онези, които обичахте и от които зависехте. Отровиха ви Жътвата и само боговете знаят какви още проклятия са ви навлекли.
Сега мърморенето беше по-силно. Тя се беше докоснала до най-дълбоките им страхове — че злото от тази година ще се разпръсне, че дори ще се разпространи върху новите стада, които толкова дълго и с такава надежда бяха чакали да се появят във Външната арка.
— Но те си тръгнаха и едва ли ще се върнат — продължи Рия. — Може тъй да е по-добре — защо да цапаме земите си с чужда кръв? Но има нещо друго… един от нашите… една жена предаде града си и собствения си народ.
Гласът й се сниши до дрезгав шепот; слушателите й пристъпиха напред да я чуят. Рия тласна напред бледата, повяхнала жена в мръсна черна дреха и прошепна нещо в ухото й… но всички чуха думите й.
— Ела, скъпа. Разкажи им това, което каза на мен.
С мъртъв, унесен глас Кордилия промълви:
— Тя каза, че няма да се отдаде на кмета. Не бил достатъчно добър за такава като нея. След това избра Уил Диърборн. Цената за тялото й беше високопоставено място в двора на Гилеад като негова съпруга… и убийството на Харт Торин. Диърборн й плати. Силно я желаеше и с удоволствие плати цената. Приятелите му помагаха; те също са могли да се възползват от нея, доколкото знам. Канцлерът Раймър сигурно им е застанал на пътя. Или просто са го видели и са поискали да приключат и с него.
— Мръсници! — изкрещя Пети. — Гнусни малки змийчета!
— Сега им кажи какво трябва да се направи, за да не разнесем проклятието върху новия сезон, скъпа — напомни й тихо Рия.
Кордилия Делгадо вдигна глава и погледна към мъжете. Пое си дъх, вдишвайки киселия, натрапчив аромат на ябъл кова ракия.
— Хванете я! Казвам го с любов и жал, така е!
Тишина. Всички смаяно я наблюдаваха.
— Боядисайте й ръцете!
Звярът на стената ги съзерцаваше със стъкления си поглед.
— Чарю трий — прошепна Кордилия.
Съгласието им не беше вик, а прозвуча като повей на есенен вятър през оголените клони на дърветата.
3
Шийми тича след лошия ловец и Сюзан-сай, докато умората го повали — дробовете му горяха и болката в хълбока му се беше превърнала в нажежен шиш. Просна се по лице върху тревата, притиснал с ръка дясната си страна и смръщен от болка.
Лежа там известно време, заровил лице в ароматната трева — осъзнаваше, че те се отдалечават все повече и повече, но знаеше също, че няма да има полза да се надигне и да тича отново, докато болката не отшуми напълно. Остана на мястото си, вдигнал глава и втренчен в следата, оставена от Сюзан-сай и лошия ловец. Тъкмо беше готов да се изправи на крака, когато Капричозо го ухапа.
— Дяволите да те вземат! — изпищя Шийми и скочи на крака. Няма нищо по-вълшебно от едно ухапване отзад, както би отбелязал някой с по-философски настроен ум; то веднага заличава всички проблеми, все едно колко тежки или ужасни са те.
— Защото направи, ти злобен стар смок? — Той усърдно разтриваше раната си и от очите му се стичаха сълзи.
Капричозо протегна врат, оголи зъби в сатанинската усмивка, която само мулетата и камилите умеят да изобразяват, и изпръхтя. Пръхтенето му прозвуча като смях.