Но сега небето се изпълва с оръфани облаци, които се носят откъм Тъндърклап и светът се смрачава, синята светлина от прозорците на кулата блести като очите на безумец и Роланд чува хиляди пищящи, умоляващи гласове.
— Ти ще убиеш всичко и всеки, когото обичаш — казва гласът на Костенурката и сега това е жесток глас, жесток и твърд.
— … и въпреки това Кулата ще бъде заключена за теб.
Стрелецът дълбоко си поема дъх и събира всяка капчица от силата си, а когато извиква отговора си към Костенурката, прави го в името на всички свои предшественици:
— НЕ. НЯМА ДА БЪДЕ ЗАКЛЮЧЕНА. КЪЛНА СЕ В ИМЕТО НА БАЩА СИ, НЯМА ДА БЪДЕ ЗАКЛЮЧЕНА.
— Тогава умри.
— казва гласът и Роланд е запратен към стената на Кулата, за да бъде размазан като буболечка. Но преди това да се случи…
6
Кътбърт и Алан гледаха Роланд с нарастваща тревога. Беше вдигнал късчето от Дъгата на Маерлин към лицето си, обгърнал го с длани като човек, който държи церемониален бокал преди да вдигне тост. Страните и челото му бяха облени от розова светлина, която накара двамата да потръпнат. Беше някак жива… и гладна.
Помислиха си едновременно: „Не виждам очите му. Къде са очите му?“
— Роланд? — повтори Кътбърт. — Ако искаме да потеглим към Висящата скала, преди да са се приготвили да ни посрещнат, трябва да оставиш това занимание.
Роланд не се и опита да прибере топката. Промърмори нещо под носа си: по-късно, когато Кътбърт и Алан обсъждаха случилото се и двамата се съгласиха, че са чули „тъндърклап“.
— Роланд? — обади се и Алан, след което пристъпи напред. Предпазливо като хирург, който работи със скалпел, пъхна дясната си ръка между топката и суровото, задълбочено лице на Роланд. Не последва никаква реакция. Алан се отдръпна и се обърна към Кътбърт.
— Можеш ли да проникнеш в съзнанието му? — попита приятелят му.
Алан поклати глава:
— Не. Сякаш е много надалеч.
— Ще трябва да го събудим — Кътбърт беше прегракнал от праха и гласът му трепереше леко.
— Ванай ни каза, че ако събудиш някого от дълбок хипнотичен транс, може да полудее — каза Алан.
Роланд се размърда. Розовото сияние в очните му орбити стана още по-силно. Устата му се стегна в кисела гримаса, която и двамата познаваха отлично.
— Не! Тя няма да бъде заключена! — извика той с глас, който накара другите двама да настръхнат; това изобщо не беше гласът на Роланд, поне не този, който те познаваха сега — беше гласът на възрастен мъж.
— Не — каза по-късно Алан, когато Роланд спеше и с Кътбърт седяха до лагерния огън. — Това беше гласът на крал!
Сега обаче двамата само зяпаха своя приятел, парализирани от ужас.
Когато неестествено зачервеното лице на Роланд се сгърчи като на човек, който се изправя пред невъобразим кошмар, Кътбърт и Алан се хвърлиха към него. Ако не направеха нещо, топката щеше да го убие.
Кътбърт го сграбчи, а Алан го удари по челото. Роланд се търкулна назад, топката се изплъзна от ръцете му и ужасяващата розова светлина помръкна. Алан я улови. Розовият й блясък сякаш пронизваше съзнанието му, но той решително я пъхна в торбата, без да гледа към нея… и когато дръпна връзките, видя розовата светлина да угасва, сякаш топката знаеше, че е загубила битката. Поне за момента.
Обърна се и потрепери при вида на цицината, която се надигаше на челото на Роланд.
— Той дали…
— Напълно е изключил — отвърна Кътбърт.
— Дано по-скоро влезе в релси.
Приятелят му мрачно го погледна без следа от обичайната си дружелюбност.
— Имаш право.
7
Шийми стоеше до стълбите, които водеха към кухнята, и пристъпваше неспокойно от крак на крак, докато чакаше сай Торин да се върне или да го повика. Не знаеше колко се е бавила в кухнята, но му се струваше, че е минала цяла вечност. Много му се искаше тя да се върне и още повече — повече от всичко друго — искаше да доведе Сюзан-сай със себе си. Имаше ужасно предчувствие за това място и този ден; предчувствие, което се сгъстяваше като дима по небето, носещ се сега от запад. Шийми не знаеше какво беше станало там и имаше ли нещо общо с гръмотевичния трясък, който беше чул по-рано, но искаше да се махне оттук преди димът да закрие слънцето и в небето да засияе истинската Демонска луна, а не бледият й дневен призрак.