— Пуснете ме! — промълви Сюзан. — Пуснете ме или ще отговаряте пред Роланд от Гилеад!
Рия не й обърна внимание и каза на Рейнолдс:
— Вържи й ръцете и я сложи отзад в каручката. Сума хора чакат да я видят. Трябва да изглежда хубава, защото така искат да я видят и точно такава ще я получат! Ако леля й се справи добре, доста хора чакат хубавицата в града. Действай по-бързичко.
14
Алан отчаяно си помисли: „Можехме да ги заобиколим, ако Роланд казва истината, от значение е само магьосническата топка, а ние я имаме. Можехме да ги заобиколим.“
Знаеше обаче, че това е невъзможно. Стотици поколения стрелци протестираха в душата му. На крадците не биваше да им се позволява да си вземат плячката. Не и ако можеха да бъдат спрени.
Приведе се и прошепна на коня си:
— Само посмей да подскочиш, като почна да стрелям, и ще ти пръсна проклетия мозък.
Роланд препускаше най-отпред. Враговете ги зяпаха недоумяващо, докато те започнаха да стрелят, след това се разбягаха. Някой крещеше: „Нашественици! Ловци! На седлата, глупаци!“
— Алан! — извика Роланд, когато се понесоха надолу. Към танкерите приближаваха ездачи и въоръжени войници — тичаха паникьосано, опитвайки се да създадат подобие на защитна линия. — Сега, сега!
Алан вдигна картечницата, намести ръждивия й приклад на рамото си и си припомни малкото, което знаеше за скорострелните оръжия: „цели се ниско, върти се бързо и плавно“.
Натисна спусъка и обсипа с куршуми крещящите защитници и стоманените танкери.
Единият танкер се взриви. Разнесе се тътен, придружен от проблясък на оранжево-червен пламък. Стоманената черупка се разпука на две половини. Едната полетя във въздуха и се приземи, обгърната от яростни пламъци; другата се издигна в небето върху стълб от мазен черен дим.
Мъжете бягаха — някои пешком, други се бяха вкопчили в гривите на жребците си с разширени и паникьосани очи.
Когато Алан достигна края на редицата танкери, обърна дулото на картечницата. Беше загряла в ръцете му, но той задържа пръст на спусъка. Конят му препускаше така, сякаш беше разбрал всяка думица, която Алан му беше прошепнал.
— Още един! Искам още един!
Но преди да успее да взриви следващия танкер, оръжието престана да стреля — може да беше засякло, но по-скоро амунициите бяха свършили. Алан го захвърли и измъкна револвера си. Чу изсвистяването на прашката на Кътбърт, ясно различимо въпреки крясъците на мъжете и тропота на копитата. За около секунда виждаше само редицата от дупки върху танкера, които беше пробил с картечницата на сай Ленгил — след това блесна светлина и бомбичката експлодира. Малко по-късно към дупките плъзнаха пламъци. Петролът се беше запалил.
— Махайте се! — крещеше някакъв човек с избеляла шапка. — Тя шъ гръмне! Те синките шъ…
Алан го застреля, взривявайки половината му лице. Малко по-късно още един танкер се взриви, последван от трети. Черен дим се издигна като от погребална клада, затъмни светлината и се разнесе като воал.
15
Докато се обучаваше за стрелец, на Роланд бяха описвали шестимата помощници на Фарсън, ето защо веднага разпозна тичащия към него мъж — Джордж Латиго. Можеше да го застреля в гръб, но не искаше смъртта му да е толкова лека.
Вместо това застреля онзи, който изтича да го пресрещне.
Латиго рязко се обърна и се втренчи в Роланд с блестящи, изпълнени с омраза очи. След това отново хукна, призовавайки останалите, които се бяха скупчили извън огнения кръг.
Още два танкера избухнаха: трясъкът беше оглушителен. На Роланд му се стори, че някой изсмуква въздуха от дробовете му като вампир. Предварително бяха решили Алан да надупчи танкерите, а Кътбърт да пуска фишеците, подпалвайки изтичащия петрол. Единствената бомбичка, която в действителност беше пуснал, само доказваше, че планът е изпълним, но беше последният изстрел с прашката, даден за деня от Кътбърт.