— Но той мисли, че точно това е направил. Нима не си разбрал?
3
Когато се събраха отново и видяха приготвената храна, всички решиха, че все пак ще хапнат малко. Роланд раздаде последните ролца („Може би по-късно днес ще спрем в най-близкия БУМ-БУМ-БУРГЕР и ще видим какво предлагат за изгнаници като нас“ — помисли си Еди). Самият Роланд не докосна храната. На лицето му бе изписана скръб, която го караше да изглежда едновременно стар и изгубен. Това натъжи Еди, но не успя да измисли с какво да му помогне.
Джейк, който беше запазил детинската си наивност, отиде до Роланд, коленичи до него и го прегърна.
— Съжалявам, че си изгубил любимата си.
Лицето на Стрелеца се изопна и за момент Еди си помисли, че той ще изгуби самообладание. Отдавна не го бяха прегръщали, беше забравил що е нежност.
След миг Роланд се успокои, дори посегна към храната.
Сузана стисна ръката на младежа и едва чуто промълви:
— Не мога да повярвам, че е изминала само една нощ.
— Разказването на приказки променя времето. Поне в моя свят — намеси се Роланд и се усмихна. Усмивката го направи почти красив. Като го гледаше, Еди си обясни как навремето едно момиче се бе влюбило в него. Тогава е бил висок и слаб, но може би не толкова грозен — по времето, когато Кулата още не го е била обсебила.
— Мисля, че това се случва във всички светове — каза Сузана. — Мога ли да те попитам това-онова, преди да потеглим?
— Казвай.
— Какво се случи с теб? Колко време те е… нямало?
— Бях изчезнал, права си. Пътувах. Скитах, Не точно в Дъгата на Маерлин, всъщност… не мисля, че някога бих могъл да се върна от там, ако бях влязъл вътре, докато бях още… болен… но всеки си има магическо кълбо, разбира се. Тук! — Той докосна челото си. — Скрих се в съзнанието си, докато приятелите ми ме отвеждаха на изток. Започнах да се чувствам по-добре, малко по малко. Но кълбото не пожела да ми предскаже бъдещето… докато не видях стените на замъка и кулите на града. Ако се беше пробудило по-рано… — Той сви рамене. — Ако се беше пробудило преди да започна да си възвръщам здравия разум, не мисля, че щяхме да сме тук сега. Защото всеки свят — дори и онзи розовият със стъклено небе — е за предпочитане, щом Сюзан вече я няма. Предполагам, че силата, която даваше живот на кълбото, го знаеше. И изчака.
— Но когато тя отново засия, ти разказа останалото — каза Джейк. — Трябва да е така. Разказала ти е нещата, които не си могъл да видиш сам.
— Да. Знам доста голяма част от това, което се случи, защото го видях в топката.
— Каза ни веднъж, че Джон Фарсън искал да ти набие главата на кол, — намеси се Еди, — защото си откраднал нещо от него. Нещо, което му било много скъпо. Ставаше дума за топката, нали?
— Да. Беше повече от бесен, когато откри какво се е случило.
— И колко пъти точно тя заблестя за теб? — попита Сузана.
— И какво стана след това с нея? — добави Джейк.
— Гледах в нея три пъти, след като напуснахме баронството Меджис — каза Роланд. — Първия беше в нощта преди да пристигнем у дома в Гилеад. Тогава пътувах в нея най-дълго и тя ми показа онова, което ви разказах сега. Показа ми тези неща не за да ме учи или облекчава, а за да наранява и осакатява. Всички части от Дъгата на Магьосника са зли. Болката ги подхранва по някакъв начин. Беше изчакала, докато стана достатъчно силен да издържа… и тогава ми показа всичко, които бях пропуснал в глупашкия си самодоволен живот. Моята любовна омая. Моята самовлюбена, смъртоносна убеденост.
— Роланд, недей! — възкликна Сузана. — Не й позволявай да те наранява още повече.
— Но е така! И винаги ще е така! Няма значение. Вече няма значение — тази история е разказана до край. Втория път, когато надникнах в топката — когато влязох в топката — беше три дни, след като се прибрахме у дома. Майка ми не беше вкъщи, въпреки че имаше задължения тази вечер. Беше отишла в Дебария — нещо като убежище за жени — да чака и да се моли за завръщането ми. Мартин също отсъстваше. Беше в Кресия, при Фарсън.
— Топката — напомни му Еди. — Беше ли я получил баща ти вече?
— Не-е — каза Роланд. Погледна към ръцете си и по лицето му се надигна слаба червенина. — Не му я дадох в началото. Открих, че е… трудно да го сторя.
— Обзалагам се — промълви Сузана. — Така реагира всеки, който поне веднъж е надникнал в проклетото нещо.