— Какво имаш предвид? — попита тихо и с изумление Джейк. — Господи, Роланд, какво искаш да кажеш?
— Не сега! — Той се изправи. — Време е да потегляме на път. — Кимна към сградата, която сияеше пред тях: слънцето тъкмо беше осветило стените й. — Нашият блестящ купол е доста далеч, но мисля, че ще стигнем до него следобед, ако не се помайваме. Не е място, до което бих искал да се приближа след залез слънце, ако мога да го избегна.
— Да не би да си открил какво означава? — попита Сузана.
— Неприятности. Хайде на път!
4
Известно време изтъняването пищеше толкова силно, че дори патроните в ушите им не можеха напълно да заглушат звука — в един момент Сузана си помисли, че носът й ще вземе да се разпадне. Когато погледна към Джейк, видя, че той хълца странно — не както нормалните хора плачат, когато са тъжни, а сякаш синусите му са запушени. Не можеше да прогони от мислите си уличния музикант, когото хлапето беше споменало. „Звучи като хавайска мелодия — повтаряше си тя отново и отново, докато Еди мрачно буташе новата й инвалидна количка, ловко заобикаляйки катастрофиралите коли. — Звучи като хавайска мелодия, нали? Точно като проклета хавайска музика, нали?“
От двете страни на детелината изтъняването обгръщаше магистралата чак до банкета, хвърляйки изкривени, нереални отражения на дървета и комбайни, които сякаш зяпаха минаващите пътници. Сузана откри, че си мисли за изтъняването в Айболт Каньон, пресегнало се алчно през дима да сграбчи хората на Латиго, дърпащо ги навътре (някои са влизали доброволно, като зомбита във филм на ужасите) и след това се сети отново за онзи в Сентрал Парк.
Точно когато си мислеше, че не може да издържи и секунда повече, изтъняването започна да се отдръпва отново и неприятното му пищене полека-лека заглъхна. Сузана извади патроните от ушите си. Пъхна ги в джобчето на количката — ръката й трепереше леко.
— Това беше доста зле — каза Еди. Гласът му звучеше плачливо и носово. Тя се обърна към него и видя, че бузите му са мокри, а очите — зачервени. — Не се тревожи, това е от синусите ми, нищо повече. Гадният звук направо ги съсипа.
— Моите също — каза Сузана.
— Моите синуси са си добре, но главата ме боли — намеси се Джейк. — Роланд, имаш ли още аспирин?
Стрелецът спря, порови се и извади шишенцето.
— Срещна ли отново Клей Рейнолдс? — попита Джейк, след като преглътна хапчетата с вода.
— Не, но знам какво му се е случило. Той събрал банда, някои от тях били дезертьори от армията на Фарсън… и тръгнали да обират банки. По това време в нашия свят крадците и обирджиите нямаше защо много-много да се плашат от стрелците.
— Стрелците са били заети с Фарсън — намеси се Еди.
— Да. Но Рейнолдс и хората му паднали в капана на един умен шериф, който превърнал главната улица на градчето Оукли в стрелбище. Шестима от бандитите били убити на място. Останалите ги обесили. Рейнолдс бил един от тях. Това се случи след по-малко от година, по времето на Широкоземието… — Той замълча и след това отбеляза: — Една от убитите в престрелката била Корал Торин. Тя станала човек на Рейнолдс — яздела и убивала заедно с останалите от бандата.
Запазиха мълчание известно време. В далечината изтъняването пееше безкрайната си песен. Джейк внезапно се хвърли напред към една паркирана каравана. Под чистачката откъм шофьорското място беше оставена бележка. Когато се изправи на пръсти, едва успя да я достигне. Прочете я и се намръщи.
— Какво е написано там? — попита Еди.
Джейк му я подаде. Еди я взе, връчи я на Сузана, която на свой ред я прочете и я прехвърли на Роланд. Той я погледна и поклати глава:
— Мога да разбера само няколко думи — старица, загадъчен човек… Какво точно пише? Прочети ми я.
Джейк взе листчето отново:
— „Старицата от сънищата е в Небраска. Казва се Абигайл.“ — Той спря за момент. — Тук долу е написано: „Загадъчният човек е на запад. Може би във Вегас.“
Джейк погледна към Стрелеца, а листчето трептеше в ръката му. Лицето му беше угрижено. Но Роланд гледаше към двореца, който сияеше насред магистралата — замък, който не е на запад, а на изток, и е светлина, а не мрак.
— На запад — прошепна Роланд. — Загадъчният човек, Тъмната кула, всичко е на запад.