— Небраска също е на запад — колебливо добави Сузана. — Не знам дали има някакво значение тази Абигайл, но…
— Мисля, че тя е част от друга история — каза Роланд.
— Да, но близо до нашата — вметна Еди. — Съседната врата, примерно. Достатъчно, за да сбъркаме захарта със сол… или да почнем да се караме.
— Сигурен съм, че си прав — каза Роланд. — И може би друг път ще имаме работа и със „старицата“, и със „загадъчния човек“… Но днес пътят ни е на изток. Да вървим.
И тръгнаха отново.
5
След малко Джейк попита:
— А Шийми?
Роланд се засмя, отчасти изненадан от въпроса му, отчасти доволен да си спомни:
— Той ни последва. Не му е било лесно и сигурно се е страхувал до смърт на някои места — между Меджис и Гилеад лежат колела и колела необитаеми области, а има и доста разбойници. Но ка е била с него и той пристигна навреме за Края на годината. Той и проклетото му муле.
— Когато тръгнахме да търсим Кулата, Шийми беше с нас. Нещо като талисман. Той… — Роланд млъкна и прехапа устната си, решен да не каже нищо повече.
— Кордилия? — попита Сузана. — Лудата леля?
— Умряла е, преди кладата да догори. Може и да е било сърдечен удар… или мозъчен удар.
— Може би е изпитала ужас от това, което е извършила.
— Може би — съгласи се Роланд. — Да осъзнаеш истината твърде късно е кошмарно. Знам го от опит.
— Там има нещо — каза Джейк и посочи към широк участък от пътя, от който колите бяха разчистени. — Виждате ли?
Роланд виждаше — неговите очи явно забелязваха всичко — но минаха почти петнадесет минути преди Сузана да различи малките черни петна на пътя. Беше почти убедена, че знае какво представляват, въпреки че това беше по-скоро интуиция, отколкото въпрос на зрение. След десет минути вече беше съвсем сигурна.
Бяха обувки. Шест чифта обувки, подредени грижливо на източното платно на магистралата.
ВТОРА ГЛАВА. ОБУВКИ НА ПЪТЯ
1
Стигнаха до обувките късно сутринта. Зад тях, съвсем ясно различим сега, се издигаше стъкленият дворец. Сияеше в нежно зелено, като отражение на лист от лилия върху спокойна вода. На фасадата му блестяха порти, а лекият бриз развяваше червени знамена на кулите му.
Обувките също бяха червени.
Впечатлението на Сузана, че са шест чифта, беше разбираемо, но погрешно — всъщност бяха четири двойки и един комплект от четири тъмночервени ботуша, изработени от мека кожа — очевидно бяха предназначени за четирикракия член на техния ка-тет. Роланд вдигна единия и бръкна в него. Не знаеше колко животинчета по света някога са слагали обувки, но предположи, че едва ли някое изобщо е получавало подплатени с коприна кожени ботушки.
— Бали и Гучи ряпа да ядат! — възкликна Еди. — Това тук е страхотно!
Най-лесно беше да разберат кои са тези на Сузана, не само защото бяха дамски. Всъщност въобще не бяха обувки — бяха пригодени да пасват на остатъците от краката й, които свършваха точно над коленете.
— Погледнете! — изуми се тя, вдигнала едната така, че слънцето да освети стъклените мъниста, с които обувките бяха украсени… ако въобще бяха мъниста. Тя имаше налудничавото чувство, че в действителност са диамантени копчета. — Калъфчета! След толкова години най-сетне се сдобих с калъфчета за бедните ми отрязани крака.
Обувките на Джейк бяха яркочервени — като се изключи цветът, биха изглеждали съвсем на място в училището на Пайпър. Той огледа едната и я обърна. Подметката беше нова-новеничка. Нямаше печат на производителя, но той и не беше очаквал да има. Баща му притежаваше сигурно дузина чифта изискани обувки ръчна изработка. Джейк можеше да разпознае нещо такова, като го види.
Тези на Еди бяха ниски ботуши с високи токове и заострени носове… нещо, което в предишния му живот беше известно като „улични патъци“. Децата от шейсетте — ера, която Одета/Дета/Сузана на косъм беше пропуснала — сигурно биха ги нарекли „стил Бийтълс“.
Тези на Роланд, разбира се, бяха каубойски ботуши. Доста странни при това — с такива човек отива да танцува, а не да пасе кравите: сложни закопчалки, украшения отстрани. Разгледа ги, без да ги докосне, погледна към приятелите си и се намръщи. Те се спогледаха.
Роланд все още споделяше кеф с тях; чувстваше могъщите вълни на мислите им, но не можеше да ги разбере. „Защото това е от техния свят. Те идват от различни времена на света си, но са виждали там неща, които са привични и за тримата.“