— Те са от вашия свят и няма да изолират звука. Не ме питай откъде го знам. Пробвай с тях, ако искаш, но нищо няма да излезе.
Еди посочи патроните, които Роланд предлагаше.
— И тези са от нашия свят. От оръжейния магазин на Седма и Четирийсет и девета улица. Мисля, че се казваше „Клементе“.
— Не са оттам. Мои са. Често са видоизменяни, но първоначално са донесени от зелената земя. От Гилеад.
— Искаш да кажеш, че са от овлажнените.
Роланд кимна.
— Но ти каза, че никога няма да се възпламенят. Колкото и да са изсъхнали! Барутът бил… Как го каза? Изветрял?
Стрелецът пак кимна.
— Тогава защо си ги запазил? Защо си носил шепа безполезни патрони из целия път?
— Какво те учих да казваш, след като убиеш, Еди? За да се съсредоточиш?
— „Татко, направлявай ръцете и сърцето ми така, че нито една част от животното да не бъде прахосат.“
Роланд кимна за трети път. Джейк взе два патрона и ги сложи в ушите си. Еди грабна последните два, но първо изпробва онези, които бе извадил от кутията. Те притъпиха звука на изтъняването, но шумът остана — вибрираше в средата на челото му и караше очите му да сълзят, все едно бе настинал, а носът му сякаш всеки миг щеше да експлодира. Извади ги и сложи по-големите — от стария револвер на Роланд. Звукът на изтъняването изчезна. Долавяше се само далечно боботене.
Когато се обърна да каже нещо на Роланд, очакваше, че и собственият му глас ще е приглушен, но установи, че чува съвсем ясно.
— Има ли нещо, което не знаеш!
— Да — отговори Стрелецът. — Много неща.
— Ами Ко? — попита Джейк.
— Мисля, че няма да му стане нищо. Предлагам да извървим няколко километра, преди да се е мръкнало.
7
Ко не изглеждаше обезпокоен от шума на изтъняването, но през целия следобед вървя близо до Джейк, оглеждайки недоверчиво скупчените коли, задръстили платната на шосе И-70. И все пак Сузана забеляза, че автомобилите не са навсякъде по магистралата. Разреждаха се, докато градът се отдалечаваше, но дори тук имаше много превозни средства. Някои бяха изтеглени в аварийното платно, други — в затревената ивица в средата.
„Някой е действал с теглич“ — каза си. Мисълта я поуспокои. Никой не би си правил труда да разчиства централната част на магистралата, докато чумата бе вилняла, това означаваше, че епидемията не бе поразила всички. Некролозите във вестника не разказваха цялата история.
В колите имаше трупове, но подобно на онези на стъпалата в гарата и те бяха изсъхнали — мумии с предпазни колани. Повечето автомобили бяха празни. Мнозина от пътниците, хванати в задръстването, вероятно се бяха опитали да избягат от зоната на грипа. Но Сузана предположи, че това не е било единствената причина всички да си плюят на петите.
Знаеше, че самата тя би избягала, ако почувстваше симптомите на някое неизлечимо заболяване. Ако щеше да умира, предпочиташе да го направи на открито. Най-добре на някой хълм, но и нива с пшеница би свършила работа, ако се стигнеше дотам. Всичко друго, но не и миризмата на освежителя за въздух, висящ от огледалото за обратно виждане.
Мислеше, че ще видят много трупове на хора, опитали се да избягат, но това не се случи заради изтъняването. Постепенно се приближаваха към него и тя разбра кога влязоха. През тялото й премина тръпка, която я накара да свие остатъците от краката си и инвалидната количка спря за миг. Когато се обърна, Сузана видя, че Роланд, Еди и Джейк се държаха за коремите, а лицата им се бяха изкривили. Сякаш едновременно ги бе присвил стомах. После Еди и Роланд се изправиха. Джейк се наведе да погали Ко, който го гледаше разтревожено.
— Добре ли сте, момчета? — попита тя. Въпросът излезе с полукавгаджийския, полушеговития глас на Дета Уокър. Не го беше планирала предварително. Стана неволно.
— Да — отговори Джейк. — Но сякаш в гърлото ми заседна буца.
Неспокойно гледаше изтъняването. То вече ги обграждаше, все едно целият свят се бе превърнал в блато. От сребристата му повърхност стърчаха дървета и хвърляха изкривени отражения, които нито за миг не заставаха на едно място или на фокус. Малко по-нататък видя силоз за царевица. Отстрани с розови букви беше написано „ЗЪРНЕНИ ХРАНИ“.
— А на мен сякаш ми е заседнала буца в мозъка — рече Еди. — Само погледнете онова гадно трептене.
— Чуваш ли го още?