— Добре ли са тези приятели? — попита Роланд.
— Много добре. Кълват и дрискат из сламата. За разлика от нас те са на почивка. Какво искаше да кажеш за…
— Утре — лаконично отвърна Роланд.
Кътбърт разбра, че няма да чуе нищо, кимна и отиде да търси черепа.
Двадесет минути по-късно Ръшър бе разтоварен, почистен и изпратен да пасе заедно с Брич и Лепило (Кътбърт дори не можеше да даде на коня си име, каквото би измислил нормален човек), а Роланд лежеше по гръб, увит в завивките, и гледаше късно изгрелите звезди. Приятелят му отново заспа — толкова лесно, колкото се бе събудил от тропота на копитата на Ръшър. Но на Роланд не му се спеше.
Мислите му се върнаха месец назад — към стаята на проститутката, към баща му, който седеше на леглото й и го гледаше как се облича. Думите, които баща му бе изрекъл: „Знам от две години“ отекваха като гонг в главата му. Подозираше, че може би ще ги чува до края на живота си.
Но баща му имаше да казва много повече. За Мартин. За майката на Роланд, която бе вероятно по-греховна и от самия грах. За опустошителите, които се наричаха патриоти. И за Джон Фарсън, който наистина беше ходил в Кресия и после бе изчезнал, както обичаше да прави — досущ дим при силен вятър. Преди да замине, с неговите хора бяха опожарили Индри, главния град на Баронството — бяха го сринали до основи. Бяха убити стотици и не бе изненада, че оттогава Кресия отхвърляше Сдружението и говореше за Добрия. Губернаторът на Баронството, кметът на Индри и шерифът — всички те бяха умрели в един летен ден, с което приключи и посещението на Фарсън. Главите им бяха поставени върху крепостната стена до входа на града. Стивън Дисчейн бе казал, че това е „много убедителна политика“.
Бащата на Роланд заяви, че това е било игра, в която и двете армии бяха излезли от укритията си и бяха предприели последните си ходове. И както често се случваше с народните революции, имаше вероятност тази игра да свърши много преди в Баронствата от Средния свят да разберат, че Джон Фарсън е сериозна заплаха… или важен двигател на промяната, ако си един от поддръжниците му и пламенно вярваш в неговото разбиране за демокрация и за края на онова, което той наричаше „класово робство“.
Роланд с изумление научи, че баща му и неговият малък ка-тет от стрелци не се интересуват много от Фарсън. Смятаха го за дребна риба. Дори самото Сдружение смятаха за нещо незначително.
„Ще те изгоня — заяви Стивън, докато седеше на леглото и гледаше навъсено единствения си син — онзи, който бе оживял. — В Средния свят няма безопасно място, но баронство Меджис на Чисто море се доближава до тази представа, доколкото в днешни дни може да съществува такова място… Ще отидеш там заедно с най-малко двама твои другари. Предполагам, че Алан ще е единият. Но само другият да не е онова постоянно кикотещо се момче. Моля те, По-добре да тръгнеш с лаещо куче,“
Роланд, който при други обстоятелства би останал доволен от възможността да види поне малко от широкия свят, разгорещено се възпротиви. Ако предстояха последните битки срещу Добрия, искаше да се сражава на страната на баща си. В края на краищата сега беше стрелец, макар и още неопитен „чирак“ и…
Баща му бавно и категорично поклати глава. „Не, Роланд. Още не разбираш. Но ще разбереш; доколкото е възможно.“
После двамата се разходиха по високите бойни кули над последния оцелял град от Средния свят — раззеленилият се на утринното слънце, прекрасен Гилеад, където се вееха дълги знамена, продавачите се провикваха по улиците на Стария квартал, а конете яздеха в тръс по пътеките, които се разделяха във всички посоки от издигащият се в центъра дворец. Тогава Стивън Дисчейн му каза много неща (макар и не всичко) и Роланд разбра повечето (далеч не всичко, но пък и баща му не бе разбрал всичко). Нито един от двамата не спомена за Тъмната кула, но младежът вече мислеше за нея — вероятност, подобна на далечен буреносен облак на хоризонта.
Наистина ли всичко това ставаше заради Кулата? Не заради наглия опустошител, мечтаещ да управлява Средния свят, не заради магьосника, омаял майка му, нито заради стъклената топка, която Стивън и неговата хайка се бяха надявали да намерят в Кресия… а заради Тъмната кула.
Така и не попита.
Не се осмели да го стори.