Рейнолдс поклати глава.
— Имам право да се съмнявам. Точно както бях прав, когато отидох с Раймър при стария Торин и го убедих, че стъклената топка на Фарсън трябва да бъде при вещицата. Тя ще я държи там, където стрелец няма да може да я намери, да не говорим за любопитно хлапе, което още не е чукало мадама. В странни времена живеем. Задава се буря. А когато знаеш, че вятърът ще задуха, най-добре е да заковеш с летви прозорците си.
Той погледна цигарата, която бе свил. Прокара я по пръстите си, както бе сторил Рейнолдс. Отметна косата си и пъхна цигарата зад ухото си.
— Не искам да пуша — каза, стана и се протегна. Гърбът му изпука. — Луд, че да пуша толкова рано сутрин. Но пък твърде многото цигари поддържат буден стар човек като мен.
Той тръгна към стълбите, като стисна голия крак на Пети, докато минаваше покрай нея — пак както бе направил Рейнолдс. Преди да започне да се качва, се обърна.
— Не искам да ги убивам. Нещата и без това са достатъчно деликатни. Не надушвам нищо лошо около тях и няма да вдигна пръст. Но… искам да изясня къде е мястото им във великия замисъл на нещата.
— Покажи им тежката си ръка.
Джонас засия.
— Да, партньоре, може би точно това ще им покажа. Ще ги накарам да се замислят, преди да се забъркват с нас, Големите ковчези, когато по-късно това стане важно. Ще ги принудя да ни заобикалят, когато ни видят по пътя си. Да, това е нещо, върху което си заслужава да се помисли.
Пое нагоре по стълбите, като се подсмихваше и куцаше по-видимо от обикновено. Състоянието на крака му се бе влошило през нощта. Корт, учителят на Роланд, би познал това накуцване, защото бе видял удара, който го бе причинил. Бащата на Корт го беше цапардосал с тояга. Преди да вземе оръжието на Роланд и да го изпрати в изгнание, невъоръжен на запад, той бе счупил крака на Елдред Джонас в двора зад Великата зала на Гилеад. В края на краищата, мъжът, в който се бе превърнало момчето, разбира се, бе намерило оръжие. Изгнаниците винаги го правеха, ако бяха достатъчно издръжливи. Фактът, че тези револвери няма да са същите като големите, с дръжки от сандалово дърво, може би щеше да ги обсебва до края на живота им, но онези, които се нуждаеха от оръжия, все още можеха да намерят, дори в този свят.
Рейнолдс го гледа, докато Джонас изчезна от погледа му, после зае мястото си на масата на Корал Торин, разбърка картите и продължи пасианса, който колегата му бе оставил недовършен.
Навън слънцето изгряваше.
ПЕТА ГЛАВА. ДОБРЕ ДОШЛИ В ГРАДА
1
Две нощи след пристигането си в баронство Меджис, Роланд, Кътбърт и Алан преминаха под тухлена арка, на която бяха изписани думите „ЕЛАТЕ В МИР“. Отвъд нея се простираше осветен с факли павиран двор. Факлите бяха покрити с обработена по специален начин смола, така че да пламтят в различни цветове: зелено, оранжево-червено и ярко-розово, което напомни на Роланд за фойерверки. Чуваха се звън на китари, приглушени гласове и женски смях. Въздухът беше натежал от онези миризми на морска сол, нефт и бор, които винаги щяха да му напомнят за Меджис.
— Не знам дали ще мога да го направя — промърмори Алан.
Той беше едро момче с рошава руса коса, която стърчеше изпод шапката. Беше се измил добре — всички се бяха мили — но Алан, който по принцип бе изключително смел, изглеждаше изплашен до смърт. Кътбърт се владееше по-добре, но Роланд предположи, че безгрижният вид на стария му приятел е само маска. Ако някой трябваше да води групата, това щеше да е той.
— Всичко ще е страхотно — каза той на Алан. — Само.
— О, той изглежда страхотно — каза Кътбърт и нервно се изсмя, докато пресичаха двора. В далечния край се намираше кметският дом — великолепна тухлена хасиенда с много крила. От всеки прозорец бликаха светлина и смях. — Бял е като чаршаф, грозен като…
— Я млък! — сряза го Роланд и подигравателната усмивка изчезна мигновено от лицето на Кътбърт. Роланд забеляза това и отново се обърна към Алан: — Само недей да пиеш алкохол. Знаеш какво да казваш в такъв случай. Помни добре и остатъка от историята ни. Усмихвай се, бъди любезен. Използвай каквито там добри обноски имаш. И помни как Шерифът направи всичко възможно да се чувстваме добре дошли.