— Какво мислиш, Дейв?
Последният вдигна монокъла към устата си и започна нервно да хапе ръба му — навик, за който шериф Авери отдавна беше спрял да му прави забележка. Дори Джуди, жената на Дейв, беше престанала да се налага, а тя — по баща Уъртър — минаваше през трупове, за да постигне своето.
— Още имат жълто около човката си — каза Дейв.
— Може да си прав — допълни Авери, — но онзи, дето приказваше най-много, не мисли така.
— Няма значение какво си мисли — отвърна Дейв, като все още гризеше монокъла си. — Сега той е в Хамбри. Може и да промени начина си на мислене!
Останалите заместници се разсмяха. Дори Авери се усмихна. Щяха да оставят богатите хлапета на мира, ако и те не ги закачаха — такива бяха нарежданията, дошли право от кметския дом. Авери нямаше нищо против да се поборичка с младоците. С радост би сритал в топките онзи с идиотския птичи череп на рога на седлото. Явно маминото синче през цялото време си беше мислило, че Херк Авери е селски идиот и не знае с какво се е захванал. Но най-много щеше да се зарадва да замени студенината в очите на онзи с плоската шапка със страх, предизвикан от факта, че богатото татенце не може да му помогне.
— Аха — каза той и потупа Дейв по рамото. — Може да се наложи да си смени начина на мислене — усмихна се. По съвсем различен начин от този, който беше демонстрирал пред преброителите на Сдружението. — Може да им се наложи на всичките.
4
Трите момчета яздеха заедно, докато не преминаха край Почивка за пътника (някакъв малоумен младеж с рошава черна коса надникна зад купчина тухли и им помаха, а те му отвърнаха). Движеха се в редица, като Роланд беше в средата.
— Какво мислите за новия ни приятел, Великия Шериф? — попита Роланд.
— Нямам мнение — отвърна весело Кътбърт. — То е политика, а политиката е зло, довело до обесването на куп хора, все още млади и хубави. — Той се наведе напред и почука по гарвановия череп с кокалчетата на пръстите си. — Съжалявам, че трябва да го кажа, но според нашия верен наблюдател, Шериф Авери е дебела торба със сланина без нито една кост в цялото си тяло.
Роланд се обърна към Алан:
— А ти, млади господарю Стокуърт?
Алан обмисляше думите си известно време, като по навик дъвчеше стръкче трева. Накрая каза:
— Ако ни види да горим на улицата, не мисля, че ще се изпикае отгоре ни, за да ни угаси.
Кътбърт се изсмя сърдечно на думите му:
— Ами ти, Уил? Какво ще кажеш, скъпи ми капитане?
— Не беше особено интересен… но нещо, което той каза ме заинтригува. Като се има предвид, че онази конска ливада, наречена Ската, е поне тридесет колела дълга и навлиза в прашната пустиня най-малкото пет или повече пъти. Според вас откъде шериф Авери е разбрал, че лагеруваме в онази част, която спада към ранчото на Кройдън „Пианото“?
Обърнаха се към него, отначало с изненада, после с интерес. След малко Кътбърт се наведе напред и отново потупа гарвановия череп.
— Били сме следени, а ти не си ни казал? Няма да има вечеря за теб, сър. А ако се повтори, отиваш в каторгата.
Но преди да се отдалечат много, мислите на Роланд относно шериф Авери бяха изместени от по-приятните спомени за Сюзан Делгадо. Беше абсолютно сигурен, че ще я види следващата нощ. Чудеше се, дали косата й ще е разпусната.
Нямаше търпение да разбере.
5
И ето ги най-сетне в кметския дом. „Нека играта започне“ — помисли си Роланд, без да е наясно какво значи това. Дори когато мисълта прелетя през ума му, със сигурност не си мислеше за игра на Обсада… не и тогава.
Посрещачите отведоха конете им и известно време те тримата стояха в подножието на стълбището — кажи-речи скупчени, както конете правят в лошо време — а безбрадите им лица бяха окъпани в светлината на факлите. Отвътре се чуваха китари и гласове, които на моменти избухваха в смях.
— Да почукаме ли? — попита Кътбърт. — Или просто да отворим и да влезем?
Роланд нямаше време да отговори. Главната порта се отвори и отвътре излязоха две жени. Носеха дълги рокли с бели яки, които напомниха на трите момчета роклите на жените на търговците в тяхната част на света. Косите им бяха стегнати в мрежички, украсени с някакви ярки, подобни на диаманти камъчета, които блестяха под светлината на факлите.