— Що се отнася до мен, аз изкарах лоши десет-дванадесет години — прашни очи, мозъчна треска, други болести… Там, където едно време на Ската тичаха над двеста коня със знака на Лейзи Сюзен, сега едва ли са и осемдесет.
Роланд кимна:
— Значи говорим за около четиристотин и двадесет глави?
— А, повечко ще са! — засмя се Ренфрю. Той отново посегна към халбата си, бутна я с опакото на мазолестата си и обрулена от вятъра ръка, преобърна я, изруга, вдигна я и изпсува прислужника, който се забави да я напълни.
— Повече ли? — настоя Роланд, когато Ренфрю най-сетне преглътна, намести се удобно и беше готов да продължи разговора.
— Трябва да помните, господин Диърборн, че това е по-скоро коневъден, отколкото риболовен край. Може и да се делим, ние и рибарите, ама мнозина от онези смрадльовци имат по някой кон зад къщата или в Баронските конюшни, ако нямат свой покрив, та да пазят главата на кончето от дъжд. Т’ва май бедните и нещастните поддържат Баронските конюшни.
Ренфрю кимна към Сюзан, която беше настанена през три стола встрани от Роланд — точно на ъгъла на масата до кмета, който от своя страна, разбира се, беше начело на масата. Роланд реши, че мястото й е доста необичайно, особено като се има предвид, че жената на кмета беше чак в другия край на масата, с Кътбърт от едната си страна и някакъв фермер, с когото още не го бяха запознали, от другата.
Роланд предположи, че старец като Торин би желал да има до себе си симпатична млада роднина, която да привлича вниманието към него или пък той да си плакне очите, но въпреки това му се струваше странно. Почти като обида към съпругата му. Ако му е писнало от нейните дрънканици, защо не я е сложил начело на друга маса?
„Те си имат свои обичаи, това е всичко, а обичаите на страната не са твой проблели Сега да те занимава, това налудничаво броене на коне.“
— Та колко други ездитни коня би казал? — попита той Ренфрю. — Общо?
Ренфрю се втренчи несигурно в него:
— Ще ме обесят ли за честен отговор, синко? Аз съм човек на Сдружението, тъй си е. Сдружен съм до мозъка на костите, да забият Ескалибур на гроба ми, ако не е вярно. Но не искам да видя Хамбри и Меджис окрадени до шушка.
— Няма да стане така, сай. Как бихме могли да ви насилим да дадете онова, което не искате? Всички сили, които сме събрали, са струпани на север и запад, срещу Добрия.
Ренфрю обмисли това и кимна.
— И може ли да ме наричаш Уил?
Той просветля, кимна отново и му подаде ръка за втори път. Ухили се широко, когато Роланд този път я разтърси с двете си ръце, по начина, предпочитан от фермерите и каубоите.
— Живеем в лоши времена, Уил, а те създават лоши обноски. Бих предположил, че има поне още сто и петдесет коня в и около Меджис. Имам предвид нормални.
— Голяма работа, коне!
Ренфрю кимна, потупа Роланд по гърба и глътна доста бира:
— Голяма работа, точно така.
Откъм края на масата им се чу смях. Джонас явно беше казал нещо забавно! Сюзан се смееше без задръжки, главата й беше отметната назад, а ръцете скръстени над сапфирения медальон. Кордилия, от лявата страна на която беше момичето, а от дясната — Джонас, също се смееше. Торин беше направо сгърчен, клатеше се напред-назад в стола си и бършеше очите си със салфетката.
— Тя е сладко момиче — каза Ренфрю. Говореше почти с благоговение. Роланд не би могъл да се закълне, че е чул тихия звук — женско хммф, може би — да долита от другата му страна. Погледна нататък и видя сай Торин все още да си играе със супата си. Обърна се отново към края на масата.
— Кметът чичо ли й е, или може би братовчед? — попита Роланд.
Това, което се случи след това, се беше запечатало ясно в паметта му, като че ли някой усили всички звуци и цветове на действителността. Пурпурните драперии зад Сюзан внезапно станаха яркочервени. Имитацията на смях, долитаща откъм Корал Торин се превърна в трясък. Сигурно беше достатъчно силен, защото успя да накара всички наоколо да прекратят разговорите си и да се обърнат към нея, помисли си Роланд… въпреки че само Ренфрю и двамата фермери от другата страна на масата го сториха.
— Неин чичо! — това бяха първите й думи тази вечер. — Неин чичо, това беше страхотно! А, Рени?
Ренфрю не каза нищо, само бутна настрани халбата си и най-сетне започна да си яде супата.