Но в този случай Шийми така и не успя да стигне до Камилската пикня в края на бара. Той се препъна в ботуша на навелия се напред каубой и падна на колене с въздишка. Съдържанието на кофата се разплиска пред него и, следвайки Първия Закон на Дявола за Неизбежното — винаги, когато най-лошото може да се случи, то се случва — заля Рой Дипейп от коленете надолу с косонастръхваща смес от бира, ракия и бяла мълния.
Разговорите на бара заглъхнаха и това накара да замлъкнат дори и онези, струпани около масата със заровете. Шеб се обърна, видя Шийми да коленичи пред един от хората на Джонас и спря да свири. Пети, здраво стиснала очи, тъй като влагаше цялата си душа в пеенето, продължи a capella за няколко секунди преди да осъзнае тишината, която се разпръсваше като вълна. Тя спря да пее и отвори очи. Този тип тишина обикновено означаваше, че някой ще бъде убит. И ако е така, тя не желаеше да пропусне събитието.
Дипейп се беше изправил напълно, вдишваше миризмата на алкохол, докато се изправяше. Нямаше нищо против нея — поне не беше борова смола. Нямаше нищо против и начина, по който панталоните му бяха залепнали за краката. Можеше и да се раздразни доста, ако този весел сок беше попаднал в ботушите му, но това не стана.
Ръката му се спусна към дръжката на пистолета. Тук, в името на боговете и богините, стоеше нещото, което ще отвлече мислите му от лепкавите ръце и липсващата мацка. А доброто забавление си заслужава даже и малко мокрене.
Над заведението се беше спуснала тишина. Стаили стоеше вцепенен като войник зад бара, подръпвайки нервно тирантите си. В другия край на бара Рейнолдс зяпаше партньора си с искрен интерес. Беше взел мида от обвитата с пара купа и я беше строшил в ръба на бара като варено яйце. В краката на Дипейп Шийми се оглеждаше нагоре, очите му бяха огромни и изпълнени със страх изпод рошавите кичури черна коса. Опитваше се да се усмихне.
— Хубу ся, момче — каза Дипейп, — бая ме поизмокри!
— Извинявай, големи братко, ама нещо се спънах! — Шийми посочи с ръка през рамото си, от пръстите му се стичаше камилска пикня. Някой някъде нервно си прочисти гърлото — раааах. Стаята беше пълна с очи и достатъчно тиха, така че всички да чуват и вятъра в клоните на дърветата, и вълните, които се разбиват в скалите на Хамбри Пойнт на две мили оттук.
— Бре да му се не види! — каза каубоят, който се беше навел. Беше на около двадесет и внезапно се беше уплашил дали отново ще види майка си. — Хич не се опитвай да си прехвърляш неприятностите на мен, проклет идиот!
— Не ме интересува как е станало — каза Дипейп. Беше наясно, че играе за посетителите и знаеше, че повечето от тях желаят да ги забавлява. Сай Р. Б. Дипейп, винаги добронамерен, възнамеряваше да ги задоволи.
Той защипа крачолите на панталоните си над коленете и ги дръпна нагоре, разкривайки ботушите си. Те бяха лъскави и мокри.
— Гледай сега! Виж какво направи на ботушите ми!
Шийми погледна към него, едновременно усмихнат и ужасен.
Станли Руиз реши, че не може да остави това да се случи без поне да се опита да го предотврати. Той познаваше Долорес Шиймър, майката на момчето. Беше възможно дори именно той да му е баща. Във всеки случай, харесваше Шийми. Момчето беше тъпичко, но с добро сърце, никога не пиеше и винаги си вършеше работата. Също тъй, можеше да намери усмивка за теб и в най-студения мъглив зимен ден. Това беше талант, който мнозина с нормална интелигентност не притежават.
— Сай Дипейп — каза той, като пристъпи напред и заговори с дълбок уважителен тон, — много съжалявам за това. Бих бил щастлив да плащам питиетата ви през остатъка от вечерта, ако му простите тази…
Движението на Дипейп беше твърде бързо за проследяване, но не това изуми хората в „Почивката“ тази вечер. Те очакваха от човека, който се движи с Джонас, да бъде бърз. Това, което ги възхити, беше, че той изобщо не погледна към мишената си. Беше се прицелил в Станли само по гласа.
Дипейп измъкна пистолета си и го завъртя надясно във възходяща дъга. Той се заби право в устата на Станли Руиз, разбивайки устните му и откъртвайки три зъба. Кръвта плисна върху огледалото отзад на бара, няколко литнали високо капки украсиха лявата ноздра на Ромпа. Станли изпищя, притисна лицето си с ръце и се блъсна в стелажите отзад. Дрънченето на бутилките беше много шумно в настъпилата тишина.