Освен ако…
Момичето се втурна към чудовището и заби върха на меча в рамото му.
Резултатът бе мигновен. Червено-черен огън запламтя по острието и кожата на чудовището започна незабавно да се втвърдява. Аурата на Софи грееше по-силно от когато и да било преди, а умът й се изпълни с невъзможни картини и невероятни спомени. После аурата й се претовари и угасна с взрив, който я вдигна и я отхвърли във въздуха. Тя успя да изпищи веднъж, преди да се стовари върху платнения покрив на ситроена на Жана, който бавно и леко се разпори по шевовете и я спусна на предната седалка.
Нидхьог се затресе в спазми, лапите му се отваряха и затваряха, докато плътта му се втвърдяваше.
Жана д’Арк се стрелна между краката на чудовището, сграбчи Скати през кръста и я изтръгна от хватката му, без да обръща внимание на огромните крака, тъпчещи на сантиметри от главата й.
Нидхьог изрева — звук, от който из целия град зазвъняха аларми. Към тях се присъединиха и всички коли на паркинга. Звярът опита да извърти глава, за да проследи Жана, докато тя извличаше Скатах надалеч от него, но древната му плът се втвърдяваше, превръщайки се в корав черен камък. Устата му зейна, разкривайки подобните на кинжали зъби.
Изведнъж голяма част от улицата се напука; камъкът стана на прах, смачкан от тежестта на чудовището. Нидхьог се килна напред, стовари се с трясък върху привързаното туристическо корабче, прекършвайки го надве, и изчезна в Сена сред огромен фонтан от пръски. Голяма вълна се понесе надолу по реката.
Легнала на крайбрежната алея, близо до водата, прогизнала до кости, Скатах бавно и замаяно дойде на себе си.
— Не съм се чувствала толкова зле от векове — промърмори тя, като се опита да седне, но не успя. Жана я изправи до седнало положение и я прегърна здраво. — Последното, което помня… — Зелените очи на Скати се отвориха рязко. — Нидхьог… Джош.
— Той се опита да те спаси — каза Фламел, като докуцука до Девата-воин и Жана. Вдигна Кларент от паважа. — Намушка Нидхьог и го забави достатъчно, за да можем да стигнем дотук. После Жана се би с дисата за теб.
— Всички се бихме за теб — каза французойката. Прегърна през раменете Софи, която бе излязла със залитане от потрошената кола, насинена и натъртена, с една дълга драскотина на ръката, но без никакви други рани. — Накрая Софи победи Нидхьог.
Скатах се изправи бавно и завъртя глава наляво-надясно, за да раздвижи схванатите мускули на врата си.
— Ами Джош? — попита тя, като се огледа. Очите й се разшириха от тревога. — Къде е Джош?
— Дий и Макиавели го хванаха — рече Фламел с посивяло от изтощение лице. — Не сме сигурни как е станало.
— Трябва да ги последваме веднага — каза припряно Софи.
— Колата им не е в добро състояние, не може да са стигнали далеч — добави Никола. — Обърна се да погледне ситроена. — Боя се, че твоята също е пострадала.
— А аз толкова обичах тази кола… — промърмори Жана.
— Да се махаме оттук — каза решително Скати. — Скоро наоколо ще гъмжи от полиция.
Точно тогава Дагон изригна от Сена като скачаща акула. Извиси се, сега приличащ по-скоро на риба, отколкото на човек — с разтворени хриле върху дългия си врат и изцъклени кръгли очи — обви ципестите си лапи около Скатах и я повлече обратно в реката.
— Най-после, Сянко. Най-после.
Двамата изчезнаха във водата почти без плясък и не се появиха повече.
Глава 42
Пернел следваше призрака на Де Аяла, който я водеше през лабиринта от порутени сгради на Алкатраз. Опитваше да се държи в сенките и се шмугваше бързо покрай разбити стени и празни входове, постоянно нащрек за движещи се в мрака твари. Не вярваше, че сфинксът ще се осмели да излезе от затвора — въпреки ужасяващия си вид, сфинксовете бяха боязливи същества, които се страхуваха от тъмното. Но много от тварите, които бе видяла в оплетените с паяжини килии долу, бяха нощни създания.
Входът към тунела се намираше почти точно под кулата, която някога бе съхранявала единствения запас от прясна вода на острова. Металното й скеле бе ръждясало, разядено от солената морска вода, киселинните птичи изпражнения и безброй малки утечки от голямата цистерна. Но земята точно под кулата бе обрасла с буйна зеленина, която се подхранваше от същата тази капеща вода.
Де Аяла посочи към неравно парче земя близо до един от металните крака.
— Под това ще откриеш шахта, която води до тунела долу. Има още един вход към него, изсечен в отвесните скали, но той е достъпен само с лодка при отлив. Оттам Дий доведе на острова своя пленник. Той не знае за този вход тук.