Джош се обърна към Николо Макиавели. Високият белокос мъж изглеждаше леко обезпокоен, но кимна в знак на потвърждение.
— Английският Магьосник е прав: силите ти могат да бъдат пробудени още днес. Предполагам, че вероятно в рамките на един час бихме могли да намерим някой, който да го направи.
Усмихвайки се победоносно, Дий се обърна пак към момчето.
— Изборът е твой. Затова отговори ми: какво искаш — да се върнеш обратно при Фламел и неясните му обещания или силите ти да бъдат пробудени?
Още докато се обръщаше да проследи черните струи от тъмна енергия, които се отделяха от каменното острие на Ескалибур, Джош знаеше отговора. Спомни си чувствата, емоциите, силата, която бе протичала през тялото му, докато държеше Кларент. А Магьосника бе казал, че тези чувства далеч не са били толкова силни, както ако си пробуден.
— Трябва ми отговор — рече Дий. Джош Нюман си пое дълбоко дъх.
— Какво трябва да направя?
Глава 44
Жана свърна с очукания ситроен в една уличка и спря колата, препречвайки изхода. Приведе се над волана и огледа внимателно уличката за някакво движение, чудейки се дали това не е капан.
Да проследи Джош, беше изключително лесно, трябваше само да следва браздата, оставена в улицата от металния ръб на предното колело на колата му. За момент се беше паникьосала, когато го изгуби сред лабиринта от задни улички, но после гъст стълб от черен дим се издигна над покривите и тя се насочи към него: това я доведе до тази уличка и горящата полицейска кола.
— Останете тук — нареди тя на изтощения Фламел и пребледнялата Софи и излезе от ситроена. Докато вървеше по уличката, държеше хлабаво меча в дясната си ръка и потупваше леко с острието по лявата си длан. Беше почти сигурна, че са закъснели и че Дий, Макиавели и Джош вече ги няма, но не искаше да поема никакви рискове.
Като пристъпваше тихо по средата на уличката, държейки под око множеството боклукчийски кофи, зад които би могъл да се крие някой нападател, Жана осъзна, че още е в шок след изчезването на Скати. В един миг беше стояла пред старата си приятелка, а в следващия създанието, което бе повече риба, отколкото човек, се бе издигнало от водата и бе повлякло Девата-воин надолу със себе си.
Жана премигна, за да прогони сълзите. Познаваше Скатах от над петстотин години. През първите векове бяха неразделни, пътешестваха заедно по света, посещавайки държави, които още не бяха изследвани от Запада, срещаха племена, които още живееха както предците им преди хиляди години. Бяха открили загубени острови, скрити градове и забравени страни, и Скати дори я бе завела в няколко Сенкоцарства, където се бяха сражавали със създания, отдавна изчезнали от лицето на земята. В Сенкоцарствата Жана бе виждала приятелката си да побеждава твари, които съществуваха само в най-мрачните човешки митове. Тя знаеше, че нищо не може да устои срещу Сянката… но въпреки това самата Скати постоянно твърдеше, че е възможно да бъде победена, че е безсмъртна, но не и неуязвима. Жана винаги си бе мислела, че когато Скатах най-накрая загуби живота си, то ще е в някое драматично и необикновено събитие… не завлечена в една мръсна река от огромен човек риба.
Французойката скърбеше за приятелката си и щеше да плаче за нея, но не сега. По-късно.
Жана д’Арк беше воин още откакто бе навлязла в тийнейджърска възраст, влизайки в битки начело на многобройна френска армия. Бе виждала твърде много приятели да загиват и бе научила, че ако съсредоточава мислите си върху смъртта им, ще е неспособна да воюва. В момента знаеше, че трябва да защити Никола и момичето. По-късно щеше да има време да скърби за Сянката, а също и да тръгне да търси създанието, което Фламел бе нарекъл Дагон. Жана претегли меча в ръката си. Щеше да отмъсти за своята приятелка.
Дребната французойка мина покрай пламтящите останки на полицейската кола и приклекна на земята, разчитайки с опитно око следите и белезите по влажните камъни. Чу как Никола и Софи излизат от очукания ситроен и тръгват по уличката, заобикаляйки локвите от петрол и мръсна вода. Фламел носеше Кларент — Жана чуваше отчетливо жуженето му, докато алхимикът се приближаваше към горящия автомобил, и се зачуди дали мечът още е свързан с момчето.
— Избягали са от колата и са спрели тук — каза тя, без да вдига поглед, когато те дойдоха до нея. — Дий и Макиавели са стояли с лице срещу Джош. Той е стоял ей там. — Тя посочи. — Претичали са през водата там отзад; можете ясно да видите отпечатъците от обувките им.
Софи и Никола се наведоха и заразглеждаха земята. Кимнаха, макар Жана да знаеше, че не виждат нищо.