— Насам. — Вълшебницата посочи с копието. Макар че паякът бе предложил примирие, тя не се чувстваше готова да застане невъоръжена пред един от най-могъщите Древни. — Чудя се защо ли е искал да бъдеш затворен. — Една внезапна мисъл я прониза и тя спря толкова рязко, че Ареоп-Енап се отърка в нея и едва не я събори по лице върху калния под. — Ако ти се налагаше да направиш избор, Стари паяко, ако трябваше да избираш между това да върнеш Древните на този свят или да го оставиш в ръцете на човеците, какво би предпочел?
— Вълшебнице — отвърна Ареоп-Енап и устата му зейна, разкривайки ужасяващите зъби в някакво подобие на усмивка, — аз бях един от Древните, които гласуваха да оставим земята на маймунския род. Разбирах, че времето ни на тази планета е свършило; в своята надменност ние почти я бяхме унищожили. Беше време да се оттеглим и да я оставим на човеците.
— Значи не би се зарадвал на връщането на Древните?
— Не.
— А ако има битка, на чия страна ще застанеш — на Древните или на човеците?
— Вълшебнице — каза много сериозно Ареоп-Енап, — аз съм заставал на страната на хората и по-рано. Заедно с моите сродници, Хеката и Вещицата от Ендор, помогнах цивилизацията да дойде на тази планета. Въпреки външността ми, аз съм верен на човеците.
— Ето защо Дий е трябвало да те плени. Не е можел да си позволи някой толкова могъщ като теб да се бие на страната на човечеството.
— Значи сблъсъкът трябва да е наистина много близо — рече Ареоп-Енап. — Но Дий и Тъмните древни не могат да направят нищо, докато не се сдобият с Книгата на… — Гласът на Ареоп-Енап заглъхна. — Те са взели книгата?
— По-голямата част — потвърди тъжно Пернел. — Трябва да узнаеш и останалото. Запознат ли си с пророчеството за близнаците?
— Разбира се. Онзи стар глупак Авраам постоянно плещеше за близнаците и драскаше неразгадаемите си пророчества в Сборника. Аз лично никога не съм вярвал и на една дума от тях. А и през всичките години на нашето познанство той нито веднъж не отгатна нещо правилно.
— Никола откри близнаците.
— А… — Ареоп-Енап замълча за миг, после сви рамене, доколкото ги имаше, и очите му премигнаха в синхрон. — Значи Авраам е бил прав за нещо; за първи път му е.
Докато Пернел газеше през дълбоката до глезените кал, разказвайки какво бе открила в килиите горе, забеляза, че въпреки огромния си размер, паякът Древен се плъзга по повърхността на калта. Зад тях стените и таваните мърдаха от милионите паяци, следващи Древния.
— Чудя се защо Дий не те е убил.
— Не можеше — каза безстрастно Ареоп-Енап. — Моята смърт щеше да прати ехо през безброй Сенкоцарства. За разлика от Хеката, аз имам приятели и много от тях биха дошли да проучат нещата. Дий не би искал това. — Ареоп-Енап спря, когато стигна до първото от копията, които Пернел бе съборила. Паякът го обърна с единия си огромен крак и огледа бледите следи от йероглифа, изрисуван на върха му. — Любопитен съм — изфъфли той. — Тези Думи на силата. Те бяха стари още когато Древните управляваха земята. Мислех, че сме унищожили както тях, така и всякакви записки за тях. Как ги е открил наново английският Магьосник?
— И аз се чудех същото — рече Вълшебницата. Завъртя копието в ръката си, за да погледне квадратния йероглиф. — Може да е изкопирал магията отнякъде.
— Не — каза Ареоп-Енап. — Поотделно думите са силни, вярно е, но Дий ги беше подредил по определен модел, така че да ме задържат пленен в килията. Всеки път, когато се опитвах да избягам, сякаш се блъсках в солидна стена. Виждал съм този модел и преди, но това беше във времената преди потъването на Дану Талис. Всъщност сега, като се замисля, за последен път видях този модел още преди да създадем островния континент и да го издигнем от океанското дъно. Някой е дал указания на Дий; някой е знаел как да създаде тези магични охрани — някой, който ги е виждал.
— Никой не знае кой е Древният господар на Джон — рече замислено Пернел. — Никола в продължение на десетилетия напразно се опитваше да открие кой направлява Магьосника.
— Някой стар — каза паякът. — Стар колкото мен или още по-стар. Може би някой от Великите древни. — Всичките очи на паяка Древен премигнаха. — Но това е невъзможно. Никой от тях не оцеля след гибелта на Дану Талис.
— Ти си оцелял.
— Аз не съм от Великите древни — рече простичко Ареоп-Енап.
Те стигнаха до края на тунела и Де Аяла изникна във въздуха право пред тях. Той беше прекарал векове като призрак и бе виждал много чудеса и чудовища, но никога не бе зървал нещо подобно на Ареоп-Енап. Гледката на огромното създание го накара да онемее.