— А останалите двама?
— Катерина Медичи живее близо до улица „Драгон“.
— Тя не е французойка — изломоти мляскащо Дагон.
— Е, била е майка на трима френски крале — рече Макиавели с една от редките си усмивки. — Но тя е вярна само на себе си… — Гласът му заглъхна и той изпъна снага. — Но какво имаме тук?
Дагон не помръдна.
Николо завъртя компютърния екран, така че служителят му да може да види снимката на един мъж, взиращ се право в обектива — това очевидно беше нагласена рекламна поза. Гъсти черни къдрици се спускаха до раменете му, обрамчвайки кръгло лице. Очите му бяха поразяващо сини.
— Не познавам този човек — каза Дагон.
— О, но аз го познавам. И то много добре. Това е безсмъртният, известен някога като граф Сен Жермен. Той беше магьосник, изобретател, музикант… и алхимик. — Макиавели затвори програмата и изключи лаптопа. — А също така беше ученик на Никола Фламел. И в момента живее в Париж — завърши той триумфално.
Дагон се усмихна и устата му образува идеален кръг, пълен с остри като бръснач зъби.
— Фламел знае ли, че Сен Жермен е тук?
— Нямам представа. Никой не би могъл да каже докъде стига знанието на Никола Фламел.
Дагон бутна слънчевите си очила обратно на мястото им.
— Аз пък си мислех, че знаеш всичко.
Глава 8
— Трябва да си починем — каза най-сетне Джош. — Не мога да вървя повече. Той спря и се подпря на една сграда, превит надве, като дишаше хрипливо. Всяко поемане на дъх изискваше усилие и пред очите му вече започваха да танцуват черни петна. Всеки момент щеше да повърне. Понякога се бе чувствал така след ръгби тренировка и от опит знаеше, че трябва да седне и да поеме някаква течност.
— Той е прав — обърна се Скати към Фламел. — Трябва да си починем, макар и за кратко. — Тя още носеше Софи на ръце. В сивкавата светлина, озарила парижките покриви на изток, бяха започнали да се появяват първите сутрешни работници. Бегълците се придържаха към тъмните странични улички и засега никой не бе обърнал внимание на странната им групичка, но това бързо щеше да се промени, щом улиците се изпълнеха с парижани, а после и с туристи.
Никола стоеше на входа на тясната уличка и силуетът му се очертаваше в полумрака. Той се огледа нагоре и надолу, преди да хвърли поглед през рамо.
— Трябва да продължим — възрази алхимикът. — Всяка секунда, която се бавим, Макиавели се приближава към нас.
— Не можем — каза Девата-воин. Тя погледна към Фламел и за миг яркозелените й очи засияха. — Близнаците трябва да си починат — рече, а после добави меко: — А също и ти, Никола. Изтощен си.
Фламел я изгледа замислено, после кимна и раменете му увиснаха.
— Права си, разбира се. Ще направя както казваш.
— Не можем ли да си вземем стая в някой хотел? — предложи Джош. Беше уморен и всичко го болеше, очите и гърлото му пареха, а главата му туптеше.
Скати поклати глава.
— Ще ни искат паспортите…
Софи се размърда в ръцете й и Скатах нежно я остави на тротоара, като я подпря на стената.
Джош моментално се озова до нея.
— Ти си будна — каза той с облекчение в гласа.
— Аз всъщност не спях — отвърна сестра му, усещайки езика си надебелял. — Разбирах какво става, но сякаш го наблюдавах отстрани. Все едно гледам телевизия. — Тя постави ръце отзад на кръста си и натисна силно, докато въртеше глава. — Ох. Боли.
— Какво те боли? — попита веднага Джош.
— Всичко. — Софи опита да се протегне, но болящите я мускули се противяха, а зад очите й пулсираше гадно главоболие.
— Тук има ли някой, към когото можете да се обърнете за помощ? — Момчето премести поглед от Никола към Девата-воин. — Някакви други безсмъртни или Древни?
— Безсмъртни и Древни има навсякъде — отвърна Скати. — Само че малко от тях са толкова дружелюбни като нас — добави тя с невесела усмивка.
— Трябва да има някакви безсмъртни в Париж — съгласи се бавно Фламел, — обаче аз нямам представа къде да ги намеря, а дори и да имах, не знам на кого са верни. Пернел щеше да знае — допълни той със следа от тъга в гласа.
— А твоята баба нямаше ли да знае? — попита Джош Скатах.
Девата-воин хвърли поглед към него.
— Сигурна съм, че щеше. — Тя се обърна да погледне Софи. — Сред всичките си спомени можеш ли да намериш нещо за безсмъртни или Древни, живеещи в Париж?