Върху него пулсираше изображение на меч.
Усмивката на Макиавели се стопи. В този миг разбра, че няма да може да купи кабуки маските през настоящия век.
Обърна се рязко, излезе от залата и притисна телефона до ухото си. Зад себе си чу как водещият удари с чукчето по масата и обяви:
— Продадено. За двеста и шейсет хиляди евро…
— Тук съм — каза Николо, като заговори на италиански — езика на неговата младост.
От телефона се разнесе пращене, а после един глас с английски акцент отговори на същия език, използвайки диалект, който не бе чуван в Европа повече от сто години.
— Имам нужда от помощта ти.
Мъжът в другия край на линията не се представи, но нямаше и нужда; Макиавели знаеше, че е безсмъртният магьосник и некромант доктор Джон Дий, един от най-могъщите и опасни хора на света.
Николо излезе забързано от малкия хотел на обширния павиран площад „Тертър“ и спря, за да вдиша мразовития нощен въздух.
— Какво мога да направя за теб? — попита предпазливо. Той презираше Дий и знаеше, че чувството е взаимно, но и двамата служеха на Тъмните древни, а това означаваше, че бяха принудени да си сътрудничат през вековете. Освен това Макиавели леко завиждаше на Дий, че е по-млад от него — и му личи. Николо бе роден във Флоренция през 1469-а, което означаваше, че е с петдесет и осем години по-възрастен от английския магьосник. Историята бе регистрирала смъртта му в същата година, когато Дий се бе родил — 1527-а.
— Фламел се върна в Париж.
Макиавели застина.
— Кога?
— Току-що. Стигна дотам през лей-портал. Нямам представа къде е изходът му. Скатах е с него.
Лицето на Николо се изкриви в грозна гримаса. Последния път, когато бе срещнал Девата-воин, тя го бе блъснала през една врата. Вратата беше затворена и той в продължение на седмици беше вадил трески от гърдите и раменете си.
— С него има две човешки деца. Американчета — продължи Дий, гласът му ту ехтеше, ту глъхнеше по презокеанската линия. — Близнаци — добави той.
— Я повтори — помоли Макиавели.
— Близнаци — тросна се Джон, — с чисти златна и сребърна аура. Знаеш какво означава това.
— Да — промълви Николо. Означаваше неприятности. А после съвсем лека усмивка изкриви тънките му устни. Можеше да означава също така и възможности.
Телефонът пропука, а после гласът на Дий продължи:
— Силите на момичето бяха пробудени от Хеката, преди богинята и нейното Царство на сенките да бъдат унищожени.
— Без обучение момичето не е никаква заплаха — промърмори Макиавели, преценявайки бързо ситуацията. Пое си дъх и добави: — Освен може би за себе си и тези около него.
— Фламел заведе момичето в Охай. Там Вещицата от Ендор го е обучила на Въздушната магия.
— Ти без съмнение си се опитал да им попречиш? — В гласа на Николо се долови нотка на веселие.
— Опитах се. Но не успях — призна Джон с горчивина. — Момичето притежава известни знания, но му липсват умения.
— Какво искаш да направя? — попита предпазливо Макиавели, макар че вече имаше доста добра представа.
— Намери Фламел и близнаците — тросна се Дий. — Залови ги. Убий Скатах, ако можеш. В момента тръгвам от Охай, но ще ми трябват четиринайсет-петнайсет часа, за да стигна до Париж.
— Какво стана с лей-портала? — попита Макиавели. Щом такъв портал свързваше Охай и Париж, тогава защо Джон не…?
— Вещицата от Ендор го унищожи — отговори яростно Дий, — а и едва не ме уби. Извадих късмет, че ми се размина само с няколко порязвания и драскотини — добави той и прекъсна връзката, без да се сбогува.
Николо Макиавели затвори внимателно телефона и замислено потупа с него долната си устна. Съмняваше се, че Джон е извадил късмет — ако Вещицата от Ендор е искала да го убие, тогава дори легендарният доктор Джон Дий нямаше да може да се спаси. Той се обърна и тръгна през площада към мястото, където шофьорът му търпеливо чакаше с колата. Щом Фламел, Скатах и американските близнаци бяха дошли в Париж през лей-портал, имаше само няколко места в града, където можеха да излязат. Би трябвало да е относително лесно да ги открие и залови.
Ако успееше да го направи тази нощ, щеше да разполага с предостатъчно време да ги обработи, преди пристигането на Дий.