Алхимикът сви рамене.
— Не знам. С когото Вещицата успее да се свърже.
— Ако допуснем, че в Париж има някой, който би рискувал да ти помогне — каза безгрижно Скатах. — Ти си опасен враг, Никола, а може би още по-опасен приятел. Смъртта и разрухата винаги са те следвали по петите.
Джош хвърли кос поглед към сестра си, знаейки, че тя слуша. Софи умишлено извърна глава, но той разбра, че разговорът я кара да се чувства неловко.
— Е, ако не се появи никой, ще минем към план Б — каза Фламел.
Устните на Скатах се извиха в невесела усмивка.
— Не знаех, че имаме дори план А. И какъв е план Б?
— Още не съм стигнал до него. — Той се ухили. После усмивката му помръкна. — Иска ми се Пернел да беше тук; тя щеше да знае какво да правим.
— Трябва да се разделим — каза изведнъж Джош.
Фламел, който вървеше начело, хвърли поглед през рамо.
— Няма да стане.
— Налага се — рече твърдо момчето. — Така е логично. — Но докато го казваше, се зачуди защо алхимикът не иска да се разделят.
— Джош е прав — обади се Софи. — Полицията търси четирима. Сигурна съм, че вече разполагат с описанието ни: двама тийнейджъри, червенокосо момиче и старец. Не сме твърде обикновена група.
— Старец ли? — Никола изглеждаше леко обиден и френският му акцент си пролича. — Скати е с две хиляди години постара от мен!
— Да, само че на мен не ми личат — подразни го с усмивка Девата-воин. — Да се разделим е добра идея.
Джош спря на изхода на тясната уличка и се огледа наляво и надясно. От всички страни виеха полицейски сирени.
Софи застана до брат си и макар че приликата в чертите им беше очевидна, той изведнъж забеляза, че сега по челото й има бръчки, а ясните й сини очи са помътнели и ирисите им са осеяни със сребърни точици.
— Каза, че трябва да завием наляво за улица „Дюнкерк“ или надясно за метростанцията.
— Не съм сигурен, че раздялата… — рече колебливо Никола.
Джош се обърна.
— Налага се — каза той решително. — Ние със Софи ще…
Но Фламел го прекъсна, клатейки глава:
— Добре. Съгласен съм, че трябва да се разделим. Но полицията може да търси близнаци…
— Ние не си приличаме чак толкова — каза бързо Софи. — Джош е по-висок от мен.
— Освен това и двамата имате руса коса и яркосини очи и никой от вас не говори френски — добави Скати. — Софи, ти идваш с мен. Две момичета няма да привличат особено внимание. Джош може да тръгне с Никола.
— Няма да оставя Софи… — възпротиви се момчето, изведнъж почувствало паника от самата мисъл да бъде разделено от сестра си в този непознат град.
— Със Скати ще бъда в безопасност — каза Софи с усмивка. — Прекалено много се тревожиш. А знам, че Никола ще се грижи за теб.
Джош не изглеждаше особено убеден.
— Предпочитам да остана със сестра си — каза той твърдо.
— Нека момичетата тръгнат заедно, така е по-добре — каза Фламел. — По-сигурно.
— По-сигурно ли? — попита невярващо момчето. — В това няма нищо сигурно.
— Джош! — сряза го Софи със същия тон, който понякога използваше майка им. — Стига. — Тя се обърна към Девата-воин. — Ще трябва да направиш нещо с косата си. Ако полицията има описание на червенокосо момиче в черно бойно облекло…
— Права си. — Лявата ръка на Скатах се раздвижи бързо и изведнъж между пръстите й изникна къс нож. Тя се обърна към Фламел. — Ще ми трябва някакъв плат. — Без да чака отговор, го завъртя и повдигна износеното му кожено яке. С прецизни движения изряза квадрат от гърба на широката му черна тениска. После пусна коженото яке обратно и сгъна парчето плат като кърпа, омота го около главата си и го завърза отзад, скривайки отличителната си коса.
— Това беше любимата ми тениска — промърмори алхимикът. — Имаше си стил. — Размърда неловко рамене. — А сега и на гърба ми е студено.
— Не се дръж като бебе. Ще ти купя нова — каза Скати. Хвана Софи за ръката. — Хайде. Да вървим. Ще се видим при Айфеловата кула.
— Знаеш ли пътя? — извика след нея Фламел.
Девата-воин се изсмя.
— Живяла съм тук почти шейсет години, забрави ли? Бях тук, когато построиха кулата.
Никола кимна.
— Е, опитай се да не привличаш внимание.
— Ще се опитам.
— Софи… — започна Джош.
— Знам — отвърна сестра му, — да внимавам. — Обърна се и прегърна бързо брат си. Аурите им пропукаха. — Всичко ще бъде наред — каза тя нежно, като забеляза страха в очите му.
Момчето се усмихна насила и кимна.
— Откъде знаеш? С магия ли?
— Просто знам — каза тя простичко. Очите й за кратко просветнаха в сребристо. — Всичко това се случва с определена причина. Нали помниш пророчеството? Всичко ще се нареди добре.