Скатах се появи пред близнаците. Джош забеляза, че тя дори не се бе задъхала. Всъщност изобщо не дишаше.
— Проблем? — попита Софи, поглеждайки към Скати.
Девата-воин се усмихна със стиснати устни.
— Зависи какво имаш предвид под проблем — промърмори тя.
— Точно обратното — каза Никола, усмихвайки се широко. Изпусна една въздишка на облекчение. — Това е приятел. Стар приятел. Добър приятел.
Мъжът в черното палто вече бе по-близо и близнаците можеха да видят, че той има малко, почти кръгло лице, силно загоряла кожа и проницателни сини очи. Гъстата, дълга до раменете, черна коса беше отметната назад от високото му чело. Докато се изкачваше по стълбите, мъжът извади ръце от джобовете си и ги разпери широко. По всичките му пръсти, дори и на палците, блестяха сребърни пръстени, които бяха в тон със сребърните обеци на двете му уши. Широката му усмивка разкри криви, леко жълтеникави зъби.
— Учителю — рече той, като прегърна Фламел и го целуна бързо по двете бузи. — Ти се върна. — Мъжът премигна с овлажнели очи и за миг зениците му проблеснаха в червено. Във въздуха изведнъж се разнесе дъх на изгорели листа.
— А ти никога не си тръгвал — каза топло Никола, като хвана с две ръце мъжа и го задържа пред себе си, оглеждайки го критично. — Изглеждаш добре, Франсис. По-добре от последния път, когато те видях. — Той се обърна, прегръщайки мъжа през раменете. — Скатах я познаваш, разбира се.
— Та кой може да забрави Сянката? — Синеокият мъж пристъпи напред, хвана бледата длан на Девата-воин и я поднесе към устните си в изискан старомоден жест.
Скати се наведе напред и ощипа мъжа по бузата достатъчно силно, за да му остави червен белег.
— Миналия път ти казах; не прави това с мен.
— Признай си, обожаваш го. — Той се ухили. — А това трябва да са Софи и Джош. Вещицата ми каза за тях — добави. Ярките му сини очи останаха все така широко отворени и немигащи, докато изгледа двамата подред. — Легендарните близнаци — промърмори той и се намръщи слабо, докато се взираше в тях. — Сигурен ли си?
— Сигурен съм — каза твърдо Никола.
Непознатият кимна и се поклони леко.
— Легендарните близнаци — повтори той. — За мен е чест да се запознаем. Позволете ми да се представя. Аз съм граф Сен Жермен — обяви той драматично, а после направи пауза, като че ли очакваше те да знаят това име.
Близнаците го гледаха безучастно с еднакво изражение на лицата.
— Но вие трябва да ме наричате Франсис; всичките ми приятели ме наричат така.
— Любимият ми ученик — добави нежно Фламел. — И със сигурност най-добрият. Познаваме се от дълго време.
— Колко дълго? — попита механично Софи, макар че още докато задаваше въпроса, отговорът изскочи в главата й.
— От около триста години — каза Никола. — Франсис се обучаваше за алхимик при мен. Бързо ме задмина — добави той. — Специализираше се в създаването на скъпоценни камъни.
— Всичко, което знам за алхимията, съм го научил от своя наставник: Никола Фламел — рече бързо Сен Жермен.
— През XVIII век Франсис беше също така изкусен певец и музикант. А какъв си през настоящия век? — попита Никола.
— Хм, трябва да отбележа, че съм разочарован, че не сте чували за мен — отвърна мъжът на английски без никакъв акцент. — Очевидно не следите музикалните класации. Имах пет призови места в Щатите и три в Германия и спечелих наградата за дебют на европейското Ем Ти Ви.
— Наградата за дебют ли? — ухили се Фламел, наблягайки на думата „дебют“. — Ти!
— Знаеш, че винаги съм бил музикант, Никола, но в този век съм рок звезда — каза гордо мъжът. — Аз съм Жермен! — Той погледна към близнаците, докато го казваше, и повдигна вежди в очакване те да реагират на тази вест.
Двамата поклатиха едновременно глави.
— Никога не съм чувал за теб — изтърси Джош.
Сен Жермен сви рамене. Изглеждаше разочарован. Вдигна яката на палтото си до ушите.
— Пет хита на първо място — промърмори той.
— Каква музика свириш? — попита Софи, като хапеше бузата си отвътре, за да не се усмихне на покрусеното изражение върху лицето на мъжа.
— Денс… електро… техно… такива работи.
Близнаците поклатиха отново глави.
— Не ги слушам — отвърна Джош, но Сен Жермен вече не гледаше към тях. Бе обърнал глава към „Гюстав Ефел“, където един дълъг и лъскав черен мерцедес отби до тротоара. Зад него спряха три обикновени черни микробуса.
— Макиавели! — изръмжа ядосано Фламел. — Франсис, следили са те.
— Но как… — започна графът.
— Помни, имаме си работа с Николо. — Алхимикът се огледа бързо, преценявайки ситуацията. — Скатах, вземи близнаците и върви със Сен Жермен. Пазете ги с цената на живота си.