— Можем да останем и да се бием — рече Девата-воин.
Никола поклати глава. Махна към събралите се туристи.
— Има твърде много хора. Някой ще бъде убит. Но Макиавели не е Дий. Той пипа по-фино. Няма да използва магия, ако може да го избегне. Бихме могли да се възползваме от това. Ако се разделим, той ще последва мен; аз съм този, когото иска. И още нещо. — Той бръкна под тениската си и извади малка правоъгълна торбичка от плат.
— Какво е това? — попита Сен Жермен.
Фламел му отговори, обаче погледът му бе насочен към близнаците.
— Някога вътре се намираше целият Сборник, но сега той е у Джон. Джош успя да откъсне две страници от края на книгата.
Те са тук вътре. Страниците, съдържащи Последното призоваване — добави той многозначително. — Дий и Древните се нуждаят от тези страници. — Никола приглади плата, а после ненадейно подаде торбичката на Джош. — Пази ги — каза той.
— Аз ли? — Момчето премести поглед от торбичката към лицето на Фламел, но не посегна да я вземе от ръката на мъжа.
— Да, ти. Вземи ги — заповяда Никола.
Джош с неохота посегна към торбичката. Искри пропукаха по плата, докато я мушваше под тениската си.
— Защо аз? — попита той. Хвърли бърз поглед към сестра си. — Искам да кажа, по-добре ще е Скатах или Сен Жермен…
— Ти спаси страниците, Джош. Справедливо е ти да ги пазиш. — Възрастният мъж стисна момчето за раменете и се вгледа в очите му. — Знам, че мога да ти имам доверие да се грижиш за тях.
Джош притисна длан към стомаха си, усещайки допира на плата върху кожата си. Когато двамата със Софи бяха започнали работа в книжарницата и кафенето, баща им беше използвал почти същите думи по отношение на сестра му. „Знам, че мога да ти имам доверие да се грижиш за нея.“ В онзи момент той се бе почувствал едновременно горд и малко уплашен. Сега се чувстваше само уплашен.
Вратата на шофьора на мерцедеса се отвори и оттам излезе мъж в черен костюм. Огледалните му очила отразяваха ранното утринно небе, поради което изглеждаше, че мъжът има две дупки на лицето си.
— Дагон — изръмжа Скатах и острите й зъби изведнъж се оголиха. Тя бръкна в торбата си за оръжие, но Никола хвана ръката й и я стисна.
— Сега не му е времето.
Дагон отвори задната врата и се появи Николо Макиавели. Макар че се намираше поне на сто метра, те можеха ясно да видят тържествуващото изражение на лицето му.
Зад мерцедеса вратите на микробусите се отвориха едновременно и оттам наизскачаха тежковъоръжени, облечени с бронирани жилетки, полицаи, които се затичаха към кулата. Един турист изпищя и десетки хора, застанали в подножието на Айфеловата кула, моментално обърнаха фотоапаратите си в тази посока.
— Време е да вървим — каза бързо Фламел. — Вие тръгвайте през реката, а аз ще ги поведа в обратната посока. Франсис, приятелю — прошепна тихо Никола, — ще ни трябва маневра за отклоняване на вниманието, за да можем да се измъкнем. Нещо зрелищно.
— Къде ще отидеш? — попита Сен Жермен.
Фламел се усмихна.
— Този град беше мой дълго преди Макиавели да се появи тук. Някои от старите ми убежища може още да си стоят.
— Париж се е променил много от последния път, когато беше тук — предупреди го графът. Докато говореше, хвана с две ръце лявата длан на алхимика, обърна я и притисна десния си палец в центъра й. Софи и Джош бяха достатъчно близо, за да видят, че когато отдръпна ръка, върху кожата на Никола остана отпечатък на мъничка чернокрила пеперуда.
— Тя ще те доведе обратно при мен — рече загадъчно Сен Жермен. — А сега, искаше нещо зрелищно. — Той се ухили и издърпа нагоре ръкавите на коженото палто, оголвайки ръцете си. Кожата му бе покрита с десетки мънички татуирани пеперуди, които обикаляха китките му като гривни и се виеха нагоре по ръцете му чак до лактите. Той сплете пръсти, изви китките си навън и ги протегна със звучно изпукване като пианист, който се готви да засвири. — Виждали ли сте как Париж посрещна хилядолетието?
— Хилядолетието ли? — Близнаците го изгледаха неразбиращо.
— Новото хилядолетие. 2000 година. Макар че хилядолетието трябваше да бъде чествано през 2001-а — добави той.
— Ааа, това хилядолетие — рече Софи. Погледна смутено към брат си. Какво общо имаше хилядолетието?
— Нашите ни заведоха на Таймс Скуеър — каза Джош. — Защо?
— Значи сте пропуснали нещо наистина зрелищно тук, в Париж. Следващия път, като влезете в интернет, вижте снимките. — Сен Жермен потри енергично ръце, а после, застанал под огромната метална кула, вдигна длани нагоре и изведнъж въздухът се изпълни с мирис на изгорели листа.