— Ами Алхимика?
— Изгубихме го в Париж. Моите хора го държали легнал на земята с насочени пистолети, но той някак си успял да ги покрие със захар и да пусне срещу тях всички мравки в града. Те се паникьосали и той избягал.
— Преобразуване — отбеляза Дий. — Водата се състои от два атома водород и един атом кислород: захарозата има същото съотношение. Той е превърнал водата в захар; евтин фокус — очаквах повече от него.
Макиавели прокара длан по късата си бяла коса.
— Аз лично го сметнах за доста хитроумно — рече той меко. — Вкара в болницата шестима полицаи.
— Фламел ще се върне при близнаците — тросна се Джон. — Има нужда от тях. Цял живот е чакал да ги открие.
— Всички сме чакали — напомни кротко Николо на Магьосника. — А в момента знаем къде са, което означава, че знаем къде ще иде Фламел.
— Не прави нищо, преди да съм дошъл — заповяда Дий.
— А имаш ли някаква представа кога ще бъде… — започна Макиавели, но линията бе тиха. Той не беше сигурен дали Джон е затворил, или връзката е прекъснала. Доколкото познаваше доктора, предполагаше, че е затворил; това му беше обичайният маниер. Високият елегантен мъж почука със слушалката по тънките си устни, преди да я върне на мястото й. Нямаше намерение да се подчинява на заповедите на Дий; щеше да залови Никола и близнаците, преди самолетът му да е кацнал в Париж. Щеше да свърши онова, което не се бе удавало на Джон в продължение на столетия, а в замяна Древните щяха да му дадат каквото пожелае.
Мобилният телефон на италианеца избръмча в джоба му. Той го извади и погледна екрана. По него се плъзгаше необичайно дълга върволица от числа, която не приличаше на никой номер, виждан от него преди. Началникът на Главната дирекция за външна сигурност се намръщи. Само френският президент, няколко високопоставени министри от кабинета и личният му екип имаха този номер. Натисна бутона за приемане, но не каза нищо.
— Английският магьосник смята, че ще се опиташ да заловиш Фламел и близнаците преди неговото пристигане. — Гласът от другата страна говореше на гръцки диалект, който не бе използван от хилядолетия.
Николо изпъна гръб.
— Господарю? — каза той.
— Окажи на Дий пълно съдействие. Не предприемай нищо срещу Фламел, преди той да дойде.
Връзката прекъсна.
Макиавели внимателно остави телефона си върху бюрото и се облегна. Вдигна ръце пред лицето си и с изненада забеляза, че те леко треперят. За последен път бе разговарял с Древния, когото наричаше Господарю, преди повече от век и половина. Това бе същият Древен, който му бе дарил безсмъртието в началото на XVI век. Дали Джон някак си се беше свързал с него? Николо поклати глава. Твърде невероятно, Дий сигурно се бе свързал със собствения си господар и го бе помолил да предаде искането му. Но господарят на Макиавели беше един от най-могъщите Древни… Това го върна на въпроса, който го безпокоеше от векове: кой бе господарят на Джон?
Всеки човек, получил безсмъртието като подарък от Древен, беше обвързан с него. Древен, който даряваше безсмъртие, можеше също толкова лесно да го отнеме. Италианецът даже бе виждал това да става: как един здрав наглед младеж се съсухри и остаря за няколко мига, докато накрая се срути в купчина от напукани кости и суха кожа.
Информацията за безсмъртните хора в досието на Макиавели съдържаше препратки към Древните или Тъмните древни, на които служеха. Имаше само неколцина души — като Фламел, Пернел и Сен Жермен, — които не дължаха вярност на някой Древен, защото бяха стигнали до безсмъртието със собствени сили.
Никой не знаеше на кого служи Дий. Но беше явно, че е някой по-могъщ от господаря на Николо. И това правеше доктора още по-опасен.
Макиавели се наведе напред и натисна един бутон на телефона върху бюрото си. Вратата моментално се отвори и в стаята влезе Дагон. Огледалните му очила отразиха голите стени.
— Някакви новини за Алхимика?
— Нищо. Получихме достъп до видеозаписите на охранителните камери на гара „Пон дьо л’Алма“ и на всяка друга гара, с която тя има връзка, и в момента ги анализираме, но това ще отнеме време.
Николо кимна. Времето беше нещо, с което не разполагаше. Той махна с дългопръстата си ръка.
— Е, може да не знаем къде е сега, но знаем къде отива: в къщата на Сен Жермен.
Устните на Дагон се разделиха с мляскане.