— Не знаех, че можеш да готвиш — каза Сен Жермен.
— Не може — промърмори Скатах.
— Мислех, че ако ядеш сирене късно вечер, ще сънуваш кошмари — рече Джош. Хвърли поглед към часовника си. — Наближава един през нощта.
— О, на мен не ми трябва сирене, за да имам кошмари. Виждал съм ги наяве. — Фламел се усмихна, макар че в усмивката му нямаше веселие. — Не са толкова страшни. — Той премести поглед от Джош към Софи. — Вие добре ли сте?
Близнаците се спогледаха и кимнаха.
— Отпочинахте ли си?
— Спаха цял ден и през по-голямата част от нощта — отвърна Жана.
— Добре — кимна Никола. — Ще имате нужда от всичките си сили. Дрехите ви също ми харесват. — Докато Джош бе облечен досущ като Сен Жермен, Софи носеше дебела бяла памучна блуза и сини джинси с подвити крачоли, под които се виждаха високи до глезена ботушки.
— Жана ми ги даде — обясни момичето.
— Станаха й почти идеално — каза младата жена. — После ще преровим гардероба ми, за да ти намерим резервни дрехи за остатъка от пътуването.
Софи се усмихна с благодарност.
Фламел се обърна към Сен Жермен.
— Онези фойерверки на Айфеловата кула вчера — това беше гениално.
Графът се поклони.
— Благодаря, Учителю — каза той. Изглеждаше извънредно доволен от себе си.
Жана се изкиска тихо.
— Той от месеци си търси повод да направи нещо такова. Трябваше да видите какво представление устрои на сватбата ни на Хаваите. Изчакахме слънцето да залезе, после Франсис озаряваше небето в продължение на почти един час. Беше толкова красиво, макар че го изтощи за цяла седмица — добави тя с усмивка.
Лека руменина изби по бузите на графа и той посегна през масата да стисне ръката на жена си.
— Заслужаваше си само за да видя изражението на лицето ти.
— При последната ни среща ти не владееше така майсторски огъня — рече бавно Никола. — Доколкото си спомням, имаше някои умения с него, но нищо подобно на тази сила, която демонстрира вчера. Кой те обучи?
— Прекарах известно време в Индия, в изгубения град Офир — отвърна Сен Жермен, хвърляйки бърз поглед към алхимика.
— Там още те помнят. Знаеш ли, че са вдигнали статуя на теб и Пернел на централния площад?
— Не знаех. Обещах на Пери, че някой ден ще я заведа пак там — каза Фламел с копнеж. — Но какво общо има това с твоето овладяване на огъня?
— Там срещнах някой… който ме обучи — отвърна загадъчно графът. — Показа ми как да използвам цялото тайно знание, което бях взел от Прометей…
— Откраднал — поправи го Скатах.
— Е, той пръв го е откраднал — тросна се Сен Жермен.
Никола удари с ръка по масата толкова силно, че бутилката с вода зазвънтя. Единствено Скати не подскочи.
— Стига! — сопна се той и за миг чертите на лицето му се измениха, скулите му изпъкнаха, загатвайки за черепа отдолу. Почти безцветните му очи видимо потъмняха, станаха сиви, после кафяви, а накрая черни. Той опря лакти в масата, разтърка лицето си с длани и си пое дълбоко дъх. Във въздуха се долови съвсем слаб мирис на мента, който обаче нагарчаше. — Съжалявам. Това беше непростимо. Не трябваше да повишавам тон — добави Фламел тихо в настъпилото стреснато мълчание. — Когато свали длани от лицето си, устните му се разтеглиха в усмивка, която обаче не стигна до очите му. Той огледа всички поред, като погледът му се задържа по-дълго върху слисаните лица на близнаците. — Трябва да ми простите. Уморен съм, много съм уморен; бих могъл да спя цяла седмица. Франсис, продължавай, моля те. Кой те обучи?
Сен Жермен си пое дъх.
— Той ми каза… каза ми никога да не произнасям името му на глас — завърши бързо графът.
Никола опря лакти в масата, сплете пръстите на ръцете си и отпусна брадичка върху тях. Втренчи се в музиканта с безстрастно лице.
— Кой беше? — попита той настоятелно.
— Дадох му дума — рече жално Сен Жермен. — Това беше едно от условията, които ми постави, за да ме обучава. Каза, че в думите имало сила и че определени имена предизвиквали вибрации както в този свят, така и в Сенкоцарствата, и привличали нежелано внимание.
Девата-воин пристъпи напред и постави ръка върху рамото на алхимика.
— Никола, знаеш, че е вярно. Има някои думи, които никога не бива да се изричат, имена, които никога не трябва да се използват. Стари неща. Немъртви неща.
Фламел кимна утвърдително.
— Щом си му дал думата си, не трябва да я нарушаваш, разбира се. Но кажи ми… — Той направи пауза, без да гледа към графа. — … тази загадъчна личност колко ръце имаше?
Сен Жермен се дръпна рязко назад и потресеното изражение на лицето му издаде истината.
— Как разбра? — прошепна той.