— Ясно — каза Джош, пишейки бързо.
И двамата близнаци държаха дрехи в неговото шкафче в задната стаичка на книжарницата, в случай че вечерта отидат на кино или слязат до крайбрежния булевард.
— Кажи й, че тук телефоните ни нямат покритие. Само не уточнявай къде е това „тук“ — добави тя с усмивка.
Джош изглеждаше отвратен.
— Искаш да кажеш, че нямаме мобилни телефони…
— Моят още си е у мен, но батерията е изтощена. Кажи на мама, че ще се обадим веднага, щом имаме сигнал.
Момчето продължи да пише. Пръстът му се задържа над клавиша Enter.
— Това ли е?
— Пращай го.
Той натисна Enter.
— Изпратено е!
— Нали каза, че имало писмо и от татко? — попита тя.
— То е за мен. — Той го отвори, прочете го набързо и се ухили. — Изпратил е снимка на вкаменелости от зъби на акула, които намерил. Изглеждат доста добре. Освен това е открил няколко нови копролита за колекцията ми.
— Копролити. — Софи поклати глава с престорено отвращение. — Вкаменени изпражнения! Защо не събираш марки или монети като всеки нормален човек? Това е прекалено шантаво.
— Шантаво ли? — Джош вдигна глава, внезапно раздразнен. — Шантаво! Нека ти кажа кое е шантаво: намираме се в една къща с двехилядигодишна вампирка-вегетарианка, безсмъртен алхимик, още един безсмъртен, който е музикант, специализиран в Огнената магия, и френска героиня, която би трябвало да е умряла някъде в средата на XV век. — Той побутна с крак меча на пода. — А да не забравяме и меча, използван за убийството на крал Артур. — Докато говореше, гласът му се повишаваше, после той изведнъж млъкна и си пое дълбоко дъх, за да се успокои. Понечи да се усмихне. — В сравнение с всичко това, мисля, че събирането на вкаменени изпражнения е може би най-малко шантавото нещо! — Усмивката му се разшири и Софи също се усмихна, а после и двамата се засмяха.
Джош се смееше толкова силно, че захълца, и това ги накара да се разсмеят още повече, докато по бузите им потекоха сълзи и коремите ги заболяха.
— О, стига — изстена момчето. Хлъцна пак и двамата се затъркаляха в почти истеричен смях.
Нужно им беше огромно усилие на волята, за да се овладеят, но за първи път след пробуждането на Софи Джош отново се почувства близък с нея. Обикновено двамата се смееха всеки ден; за последен път се бяха смели заедно, когато отиваха на работа в четвъртък сутринта и видяха как един огромен далматинец тегли кльощав човек по шорти на ролкови кънки. Трябваше само да си намират неща, на които да се смеят, но за съжаление през последните няколко дена нямаше много такива.
Софи се успокои първа и се обърна към прозореца. Виждаше отражението на брат си в стъклото и го изчака да сведе поглед към екрана, преди да заговори.
— Изненадана съм, че този път не възрази, когато Никола предложи Франсис да ме обучи на Огнената магия.
Джош вдигна очи и погледна лицето на сестра си, отразено в прозореца.
— Ако бях възразил, това щеше ли да промени нещо? — попита той сериозно.
Софи се замисли за момент.
— Не. Предполагам, че не — призна тя.
— И аз така си помислих. Ти така или иначе щеше да го направиш.
Софи се обърна, за да погледне право в близнака си.
— Трябва. Налага се.
— Знам — каза той простичко. — Вече го знам.
Тя премигна изненадана.
— Знаеш ли?
Джош затвори лаптопа и го остави на леглото. После вдигна меча и го положи на коленете си, като разсеяно потриваше гладкото острие. Камъкът беше топъл.
— Аз бях… ядосан, уплашен — не, повече от уплашен — ужасен, когато Никола накара Хеката да те пробуди. Той не ни каза за опасностите. Не ни каза, че би могла да умреш или да изпаднеш в кома. Това никога няма да му го простя.
— Той беше почти сигурен, че нищо няма да се случи…
— Почти сигурен не е достатъчно.
Софи кимна, без да се осмели да отговори.
— А после, когато Вещицата от Ендор ти прехвърли своето знание, пак се уплаших. Но не толкова за теб… колкото от теб — призна той много тихо.
— Джош, как можеш дори да кажеш подобно нещо? — започна Софи, истински потресена. — Аз съм твоя близначка.
Изражението на лицето му я накара да млъкне.
— Ти не си видяла онова, което видях аз — каза той разпалено. — Гледах те как се опълчи на коткоглавата жена. Видях устните ти да се раздвижват, но когато заговори, думите ти не бяха в синхрон с тях, а когато ме погледна, не ме позна. Не знам какво беше тогава… но не беше моята сестра-близначка. Беше обладана.
Софи премигна и едри сълзи се търкулнаха по бузите й. Тя имаше само най-смътни спомени, като откъслеци от някакъв сън, за онова, за което говореше брат й.