Това бяха дисите.
Макиавели отиде в средата на стаята и завъртя глава да изгледа едно по едно трите момичета, като се мъчеше да ги различи. Едната седеше пред рояла, друга се бе изтегнала на дивана, а третата се бе подпряла на прозореца и се взираше в нощта навън, държейки в ръка неотворена книга в кожена подвързия. Когато италианецът се приближи към тях, главите им се обърнаха и той забеляза, че цветът на очите им е същият като на лака им за нокти.
— Благодаря ви, че дойдохте — каза той на латински, който заедно с гръцкия беше езикът, познат на повечето Древни.
Момичетата го изгледаха неразбиращо.
Николо хвърли поглед към Дагон, който бе влязъл в стаята и бе затворил вратата след себе си. Онзи свали очилата си, разкривайки изпъкналите си очи, и заговори бързо на език, който нито една човешка уста не би могла да произнесе.
Младите жени не му обърнаха никакво внимание.
Доктор Джон Дий въздъхна театрално. Тръшна се в едно кожено кресло с висока облегалка и плесна звучно с малките си длани.
— Стига с тези глупости — каза той на английски. — Дошли сте тук за Скатах. Искате ли я или не?
Момичето, седнало пред рояла, се втренчи в Магьосника. Дори да бе забелязал, че шията й е извита под невъзможен ъгъл, той не реагира.
— Къде е тя? — Английският й бе безупречен.
— Наблизо — отвърна Макиавели, обикаляйки бавно из стаята.
Трите момичета насочиха вниманието си към него, главите им се завъртяха да го проследят като сови, следящи мишка.
— Какво прави?
— Пази алхимика Фламел, Сен Жермен и двама човеци — каза Макиавели. — Ние искаме само човеците и Фламел. Скатах е ваша. — Той замълча за момент, а после добави: — Може да вземете и Сен Жермен, ако го искате. На нас той не ни трябва.
— Сянката. Искаме само Сянката — каза девойката, седяща пред рояла. Пръстите й с индигови нокти пробягаха по клавишите, произвеждайки нежен и красив звук.
Италианецът отиде до една масичка встрани и си наля кафе от висока сребърна кана. Погледна към Дий и повдигна вежди, а едновременно с това и каната. Магьосника поклати отрицателно глава.
— Трябва да знаете, че Скатах още е силна — продължи Макиавели, обръщайки се към жената пред рояла. Зениците на индиговите й очи бяха тесни и хоризонтални. — Вчера сутринта тя преби цял отряд специално обучени полицаи.
— Човеци — рече презрително дисата. — Никой човек не може да устои срещу Сянката.
— Но ние не сме човеци — обади се жената, застанала до прозореца.
— Ние сме диси — завърши жената срещу Дий. — Ние сме Девите на щита, Избиращите мъртвите, Воините на…
— Да, да, да — каза нетърпеливо Магьосника. — Знаем кои сте: валкириите. Вероятно най-великите воини, които светът е виждал, поне според рекламните ви агенти. Това, което искаме да знаем, е дали можете да победите Сянката.
Дисата с индиговите очи се извъртя от рояла и плавно се изправи. Премина по килима, за да застане пред Дий. Двете й сестри изведнъж се озоваха до нея и температурата в стаята рязко спадна.
Джон въздъхна.
— Можете ли да победите Сянката? — попита той още веднъж.
— Защото, ако не можете, сигурен съм, че има други, които с удоволствие биха опитали. — Той вдигна мобилния си телефон.
— Мога да повикам амазонките, самураите и богатирите.
Температурата в стаята продължи да спада, докато Дий говореше, и дъхът му почна да излиза като пара, а по веждите и брадата му се образуваха ледени кристали.
— Стига с тези фокуси! — Той щракна с пръсти и аурата му припламна за кратко в жълто. Стаята се затопли, после се сгорещи, а въздухът се изпълни с вонята на развалени яйца.
— Няма нужда от тези по-нисши воини. Дисите ще убият Сянката — каза момичето, застанало отдясно на Дий.
— Как? — излая Магьосника.
— Ние имаме онова, което другите воини нямат.
— Говорите с гатанки — рече нетърпеливо Джон.
— Кажете му — обади се Макиавели.
Дисата с най-светлите очи обърна глава към него, а после погледна отново към Дий. Дългите й пръсти се стрелнаха към лицето му.
— Ти унищожи Игдразил и освободи нашето любимо животинче, което отдавна бе пленено в корените на Световното дърво.
Нещо проблесна в очите на Магьосника и един мускул в ъгълчето на устата му трепна.
— Нидхьог? — Той погледна към Николо. — Ти знаеше ли за това?
Италианецът кимна утвърдително.
— Разбира се.
Дисата с индиговите очи пристъпи към Дий и се взря отвисоко право в лицето му.
— Да, ти освободи Нидхьог, Поглъщача на трупове. — Все още надвесена над Джон, тя извъртя глава да погледне към Макиавели. Сестрите й също се обърнаха към него. — Отведи ни на мястото, където се крият Сянката и другите, и ни остави там. Пуснем ли веднъж Нидхьог, Скатах е обречена.