— Можете ли да контролирате това създание? — попита с любопитство Николо.
— След като се нахрани със Сянката, като погълне първо спомените й, а после плътта и костите й, той ще има нужда да поспи. След такъв пир като Скатах, вероятно ще спи два века. Тогава пак ще го пленим.
Макиавели кимна.
— Не обсъдихме възнаграждението ви.
Трите диси се усмихнаха и дори италианецът, който бе виждал какви ли не ужаси, се отдръпна пред изражението на лицата им.
— Не искаме възнаграждение — рече дисата с индиговите очи. — Ще го направим, за да възстановим честта на нашия клан и да отмъстим за загиналите си близки. Сянката е унищожила много наши сестри.
Макиавели кимна.
— Разбирам. Кога ще нападнете?
— Призори.
— А защо не сега? — попита Дий.
— Ние сме създания на здрача. В това ничие време между нощта и деня сме най-силни — каза едната.
— Тогава сме непобедими — добави сестра й.
Глава 25
— Май още карам по американско време — рече Джош.
— Защо? — попита Скатах.
Стояха в напълно оборудвания физкултурен салон в мазето на къщата на Сен Жермен. Едната стена беше покрита с огледала и отразяваше момчето и вампирката, заобиколени от най-модерните спортни уреди.
Джош вдигна поглед към часовника на стената.
— Три часът сутринта е… Би трябвало да съм уморен, но още се чувствам съвсем бодър. Може би защото вкъщи е само шест вечерта.
Скати кимна.
— Това е една от причините. Другата е, че се намираш близо до хора като Никола и Сен Жермен, и особено сестра ти и Жана. Макар че силите ти не са пробудени, ти се намираш в компанията на някои от най-мощните аури на тази планета. Твоята собствена аура попива малко от силата им и това те зарежда с енергия. Обаче фактът, че не чувстваш умора, не означава, че не трябва да почиваш — добави тя. — Освен това пий много вода. Аурата ти изгаря голямо количество течности. Не бива да се обезводняваш.
Една врата се отвори и в салона влезе Жана. Докато Скатах бе облечена в черно, Жана носеше бяла фланелка с дълъг ръкав, широки бели панталони и бели маратонки. Но също като нея държеше меч.
— Чудех се дали не ви трябва партньор — каза тя почти срамежливо.
— Мислех, че си си легнала — отвърна Девата-воин.
— Напоследък не спя много. А когато спя, сънищата ми са неспокойни. Сънувам огън. — Тя се усмихна тъжно. — И това ако не е ирония: женена съм за Господаря на огъня, а се ужасявам от сънища за огън.
— Къде е Франсис?
— В кабинета си, работи. Ще остане там часове. Не съм сигурна дали вече изобщо спи. И така — каза тя, сменяйки темата, като погледна към Джош, — как се справяш?
— Още се уча как да държа меча — промърмори той с леко смущение. Беше гледал филми и си мислеше, че знае как хората са се биели с мечове. Но никога не си беше представял, че само държането на един меч ще е толкова трудно. Скатах от трийсет минути се опитваше да го научи как да държи и движи Кларент, без да го изпуска. Не бе постигнала особен успех; всеки път, когато той размахаше оръжието, тежестта на меча го изтръгваше от ръката му. Гладко полираният дървен под бе покрит с драскотини и резки там, където каменното острие се бе удряло в него. — По-трудно е, отколкото си мислех — призна той накрая. — Не съм сигурен дали изобщо някога ще се науча.
— Скати може да те научи да се биеш с меч — каза уверено Жана. — Мен ме научи. Взе едно просто селянче и го превърна във воин. — Тя завъртя китката си и мечът, който беше голям почти колкото нея, заигра във въздуха, издавайки почти човешки стон.
Джош се опита да имитира движението и Кларент излетя от ръката му. Върхът му се заби в пода, разцепвайки дървото, и мечът остана да се полюшва там.
— Съжалявам — промърмори момчето.
— Забрави всичко, което си мислиш, че знаеш за боя с меч — рече Скатах. Тя хвърли поглед към Жана. — Гледал е прекалено много телевизия. Мисли си, че може да върти меча като параден жезъл.
Жана се усмихна. Ловко обърна дългия си меч и го подаде на Джош с дръжката напред.
— Вземи го.
Джош посегна към меча с дясната си ръка.
— Може би ще е по-добре да използваш и двете — предложи дребната французойка.
Момчето не й обърна внимание. Сви пръсти около дръжката на меча й и се опита да го вдигне от ръката й. Не успя. Беше невероятно тежък.
— Разбираш защо още сме на основните неща — рече Скати. Дръпна меча от ръката на Джош и го подхвърли на Жана, която го улови с лекота.
— Да започнем с това как се държи мечът. — Жана зае позиция отдясно на Джош, а Скатах застана от лявата му страна. — Гледай право напред.