— Но това не е редно — каза Софи шокирана.
— По онова време бях млад — рече Сен Жермен. — И гладен. Но това не е извинение — добави той. — Както и да е, Жана работеше в Сакраменто и постоянно срещаше хора, купили безполезна земя от мен. Мислеше ме за шарлатанин — какъвто си бях, — а аз я смятах за някоя от онези ужасни благодетели. Разбира се, никой от нас не знаеше, че другият е безсмъртен, и се намразихме от пръв поглед. През годините продължихме да се засичаме тук-там, докато накрая се срещнахме по време на Втората световна война тук, в Париж. Тя участваше в Съпротивата, а аз шпионирах за американците. Тогава осъзнахме, че сме различни от другите. Преживяхме войната и оттогава сме неразделни, макар че Жана гледа да не се показва пред хората. Никой в моите фенски блогове или в клюкарските списания не знае, че сме женени. Вероятно бихме могли да продадем снимките от сватбата за баснословна сума, но тя предпочита да пазим тайна.
— Защо? — Софи знаеше, че знаменитостите ценят своето уединение, но да останеш напълно невидим й се струваше просто странно.
— Е… не бива да забравяш, че последния път, когато е била известна, хората са се опитали да я изгорят на клада.
Софи кимна. Изведнъж й се стори съвсем разумно, че Жана иска да остане невидима.
— Откога познаваш Скатах? — попита тя.
— От векове. Когато двамата с Жана се събрахме, открихме, че имаме много общи познати. Всички до един безсмъртни, разбира се. Жана я познава доста по-отдавна, отколкото аз. Макар че не съм сигурен дали някой наистина познава Сянката — добави Сен Жермен с крива усмивка. — Тя винаги изглежда толкова… — Той млъкна, търсейки точната дума.
— Самотна? — предложи Софи.
— Да. Самотна. — Графът се загледа над града, после поклати тъжно глава и хвърли поглед през рамо към момичето. — Знаеш ли колко често се е изправяла сама срещу Тъмните древни, колко пъти се е подлагала на ужасни опасности, за да опази този свят от тях?
Софи тъкмо понечи да поклати глава, когато поредица от образи прелетяха през съзнанието й, откъслеци от спомените на Вещицата:
Скатах, облечена в кожа и плетена метална ризница, стои сама на един мост с два святкащи меча в ръцете, чакайки група гигантски чудовища с вид на плужеци, които са се струпали на единия му край.
Скатах, в пълна рицарска броня, стои на портата на голям замък, скръстила ръце на гърдите си, мечовете й са забучени в земята пред нозете й, а срещу нея се е изправила армия от огромни гущероподобни създания.
Скатах, облечена в кожи, пази равновесие върху плаващ леден къс, докато същества, сякаш изсечени от самия лед, я обкръжават.
Софи облиза устни.
— Защо… защо го прави?
— Защото си е такава. Това е нейната същност. — Сен Жермен изгледа момичето и се усмихна тъжно. — И защото не познава нищо друго. Та така — добави той рязко, като потри отново ръце. Искри и частици пепел се издигнаха във въздуха. — Никола иска да научиш Огнената магия. Нервна ли си?
— Малко. Някога преподавал ли си на друг? — попита колебливо Софи.
Франсис се ухили, показвайки неравните си зъби.
— Не. Ти ще си първата ми ученичка… а вероятно и последната.
Софи усети как вътрешностите й се преобърнаха и изведнъж идеята вече не й се струваше толкова добра.
— Какво искаш да кажеш?
— Ами вероятността да попадна на друг човек с пробудени магични способности е много малка, а да намеря някой с толкова чиста аура като твоята е почти невъзможно. Сребърните аури са невероятно редки. Жана беше последният човек с такава, а тя е родена през 1412 година. Ти наистина си много специална, Софи Нюман.
Момичето преглътна тежко — не се чувстваше особено специално.
Сен Жермен седна на една проста дървена пейка, опряна в комина.
— Ела да седнеш до мен и ще ти кажа каквото знам.
Софи се настани до граф Сен Жермен и се загледа над покрива към града. Спомени, които не бяха нейни, проблясваха на ръба на съзнанието й, показвайки й град с различни очертания, град от ниски сгради, струпани около масивна крепост, с хиляди пушеци, издигащи се в нощта. Тя се отдръпна от тези мисли, осъзнавайки, че вижда Париж такъв, какъвто го помни от някое отминало време Вещицата от Ендор.
Франсис се извърна и я погледна.
— Дай ми ръката си — каза той меко. Софи сложи дясната си длан в неговата и моментално през тялото й премина усещане за топлина, което прогони студа. — Сега ще ти кажа какво ме научи за огъня моят учител. — Докато говореше, графът движеше сияещия си показалец по дланта на момичето, като следваше линиите и извивките на плътта и очертаваше шарка върху кожата й. — Той каза, че според някои Въздушната или Водната, или Земната магия е най-могъщата. Те грешат. Огнената магия превъзхожда всички други.